Page 43 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

чудовищни размери. Сега настъпва вторият акт на процеса. Цялата сто-

кова маса, целият продукт — както онази негова част, която възстановява

постоянния и променливия капитал, така и частта, която представлява
принадената стойност, — трябва да бъде продадена. Ако това не става

или ако то става само отчасти, или ако стоката се продава само по цени,
които са по-ниски от производствените цени, то, макар и работникът да е

бил експлоатиран, тази експлоатация не се реализира като такава за ка-
питалиста, което може да бъде свързано с липса на реализация на изс-

тисканата принадена стойност или само с частичната ѝ реализация, дори

с частична или пълна загуба на капитал. Условията на непосредствената
експлоатация и условията на нейната реализация не са сходни. Те не

само не съвпадат по време и място, но са различни и по същината си.

Първите се ограничават само от производителната сила на обществото,
вторите се ограничават от пропорционалността на различните отрасли

на производство и потребителната сила на обществото. Но тази послед-
ната се определя не от абсолютната производителна сила и не от абсо-

лютната потребителна сила, а от потребителната сила въз основа на ан-
тагонистичните отношения на разпределение, които свеждат потребле-

нието на огромната маса на обществото до един минимум, който се из-

меня само в повече или по-малко тесни граници. Тя е ограничена освен
това от стремежа към натрупване, от стремежа към увеличение на капи-

тала и към производство на принадена стойност в разширен мащаб. Това
е законът на капиталистическото производство, диктуван от постоянните

революции в самите методи на производство, от обезценяването на на-
личния капитал, което постоянно съпровожда такива преврати от всеоб-

щата конкурентна борба, от необходимостта да се усъвършенства произ-

водството и да се разширява неговият мащаб просто като средство за
запазване и под заплаха от гибел. Затова пазарът трябва постоянно да

се разширява, така че пазарните връзки и определящите ги условия все
повече вземат характер на независим от производителите природен за-

кон, все повече се изплъзват от контрол. Вътрешното противоречие се
стреми да си намери разрешение в разширението на външното поле на

производството. Но колкото повече се развива производителната сила,

толкова повече влиза тя в противоречие с тясната база, върху която по-
чиват отношенията на потреблението. Върху тази пълна с противоречия

база никак не е противоречие, че излишък от капитал е свързан с растящ

43