Page 45 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)
P. 45

Нормата на печалба спада не защото работникът е по-малко експлоати-

           ран, а защото изобщо се прилага относително по-малко труд в сравнение

           с прилагания капитал.


           Ако, както показахме, спадането на нормата на печалба става едновре-
           менно с повишаване на масата на печалбата, то по-голямата част от го-

           дишния продукт на труда ще се присвоява от капиталиста под категори-

           ята капитал (като възстановяване на потребения капитал) и относително
           по-малката част — под категорията печалба. Оттук фантазията на поп

           Чалмърс, че колкото по-малка маса от годишния продукт капиталистите
           изразходвали като капитал, толкова по-голяма печалба те изкарвали, при

           което държавната църква им идва на помощ, за да се погрижи за потреб-
           лението, а не за капитализацията на значителна част от принадения про-

           дукт. Попът смесва причината и следствието. Впрочем масата на печал-

           бата дори при по-малка норма расте заедно с величината на изразходва-
           ния капитал. Все пак това същевременно определя концентрацията на

           капитала, тъй като сега условията на производство изискват влагане на
           по-големи капитали. Това определя също така централизацията на капи-

           тала, т.е. поглъщането на дребните капиталисти от едрите и загубването
           на капиталите от първите. Това пак е отделяне, макар само от вторичен

           ред, на условията на труда от производителите, към които все още се

           отнасят тези дребни капиталисти, тъй като у тях собственият труд още
           играе известна роля; трудът на капиталиста изобщо е обратно пропорци-

           онален на величината на неговия капитал, т.е. на степента, в която той е

           капиталист.  Това  е  същото  отделяне  на  условията  на  труд,  от  една
           страна, и производителите — от друга, което образува понятието капи-

           тал, което започва заедно с първоначалното натрупване («Капиталът»,
           кн. I, гл. XXIV), проявява се след това като постоянен процес в натрупва-

           нето и концентрацията на капитал и, накрая, тук се изразява като центра-
           лизация в малко ръце на вече налични капитали и загуба на капиталите

           от мнозина (такава форма приема сега експроприацията). Този процес

           скоро би довел капиталистическото производство до катастрофа, ако на-
           ред с центростремителната сила постоянно не влияеха все отново и от-

           ново децентрализиращо противодействащи тенденции.






                                                            45
   40   41   42   43   44   45   46   47   48   49   50