Page 5 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

Така при неизменяща се степен на експлоатация на труда една и съща

норма на принадена стойност би се изразявала в намаляваща се норма

на печалбата, защото заедно с материалните размери на постоянния ка-
питал расте, макар и не в същата пропорция, и величината на неговата

стойност, а следователно и тази на целия капитал.

Ако приемем по-нататък, че това постепенно изменение на състава на

капитала се извършва не само в отделни производствени сфери, но по-
вече или по-малко във всички или поне в решаващите сфери на произ-

водство, така че то е равносилно на изменението на средния органичен
състав на целия капитал, който принадлежи на определено общество, то

такова постепенно нарастване на постоянния капитал в сравнение с про-
менливия необходимо трябва да има за резултат постепенно спадане на

общата норма на печалбата при неизменяща се норма на принадена

стойност, или при неизменяща се степен на експлоатация на труда от ка-
питала. Но като закон на капиталистическия начин на производство се

оказа, че с развитието на последния се извършва относително намале-
ние на променливия капитал в сравнение с постоянния капитал и следо-

вателно с целия привеждан в движение капитал. Това означава само, че
еднакъв брой работници, еднакво количество работна сила, с което може

да се разполага при помощта на променлив капитал от дадена стойнос-

тна величина, поради своеобразни производствени методи, които се раз-
виват в капиталистическото производство, за еднакво време привежда в

движение, преработва и производствено консумира постоянно нараст-

ваща маса средства на труда, машини и всякакъв вид основен капитал,
суровини и спомагателни материали, а затова – и постоянен капитал,

който постоянно расте по своята стойностна величина. Това прогреси-
ращо относително намаление на променливия капитал в сравнение с пос-

тоянния и следователно с целия капитал е тъждествено с прогресира-
щото повишение на средния органичен състав на обществения капитал.

Това е също така само друг израз на прогресиращото развитие на общес-

твената производителна сила на труда, което се проявява именно в това,
че чрез нарастващото прилагане на машини и изобщо на основен капитал

при същия брой работници и за същото време, т.е. с по-малко труд, се
превръщат в продукти по-голямо количество суровини и спомагателни

материали. На това нарастване на стойностната величина на постоянния
капитал – макар то само отдалечено да представлява нарастване на

5