Page 7 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)
P. 7

…

           чеше в противоречиви опити да го обясни. Но при огромното значение,
           което има този закон за капиталистическото производство, може да се

           каже, че той е тайната, над разрешението на която си блъска главата

           цялата политическа икономия от времето на Адам Смит, и че различието
           между различните школи след А. Смит е в различните опити за нейното

           разрешение. От друга страна, ако се вземе под внимание, че макар ця-
           лата предишна политическа икономия да налучкваше разликата между

           постоянен и променлив капитал, тя никога не съумя определено да я фор-
           мулира: че тя никога не представяше принадената стойност отделно от

           печалбата, а печалбата никога не представяше в чист вид, за разлика от

           различните нейни образували се една от друга съставни части — про-
           мишлена печалба, търговска печалба, лихва, поземлена рента; че, тя ни-

           кога основно не анализираше различието в органичния състав на капи-
           тала, а следователно и образуването на общата норма на печалбата —

           то престава да бъде загадъчно обстоятелството, че тя никога не успя-
           ваше да разреши тази загадка.



           Ние преднамерено даваме изложение на този закон, преди да сме пока-
           зали разпадането на печалбата на различни образувал се една от друга

           категории. Възможността да се изведе този закон независимо от разпа-

           дането на печалбата на различни части, които се падат на различни ка-
           тегории лица, направо доказва независимостта на закона в неговата все-

           общност от такова разпадане и от взаимните отношения между различ-
           ните категории печалба, които възникват в резултат от това разпадане.

           Печалбата, за която говорим тук, е само друго название на самата при-

           надена стойност, само че тя е представена в отношение към целия капи-
           тал, а не към променливия капитал, от който тя възниква. Следователно

           спадането на нормата на печалбата изразява намаляващото отношение
           на самата принадена стойност към целия авансиран капитал и затова то

           е независимо от каквото и да било разпределение на тази принадена
           стойност между различни категории.



           Ние видяхме, че на едно стъпало на капиталистическото развитие, когато

           съставът на капитала c:v = 50:100, норма на принадената стойност от
           100% се изразява в норма на печалбата = 66⅔%, а на по-високо стъпало,

           когато c:v = 400:100, същата норма на принадена стойност се изразява

           в норма на печалбата само от 20%. Това, което се отнася до различни по-


                                                            7
   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11   12