Page 7 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

…

чеше в противоречиви опити да го обясни. Но при огромното значение,
което има този закон за капиталистическото производство, може да се

каже, че той е тайната, над разрешението на която си блъска главата

цялата политическа икономия от времето на Адам Смит, и че различието
между различните школи след А. Смит е в различните опити за нейното

разрешение. От друга страна, ако се вземе под внимание, че макар ця-
лата предишна политическа икономия да налучкваше разликата между

постоянен и променлив капитал, тя никога не съумя определено да я фор-
мулира: че тя никога не представяше принадената стойност отделно от

печалбата, а печалбата никога не представяше в чист вид, за разлика от

различните нейни образували се една от друга съставни части — про-
мишлена печалба, търговска печалба, лихва, поземлена рента; че, тя ни-

кога основно не анализираше различието в органичния състав на капи-
тала, а следователно и образуването на общата норма на печалбата —

то престава да бъде загадъчно обстоятелството, че тя никога не успя-
ваше да разреши тази загадка.

Ние преднамерено даваме изложение на този закон, преди да сме пока-
зали разпадането на печалбата на различни образувал се една от друга

категории. Възможността да се изведе този закон независимо от разпа-

дането на печалбата на различни части, които се падат на различни ка-
тегории лица, направо доказва независимостта на закона в неговата все-

общност от такова разпадане и от взаимните отношения между различ-
ните категории печалба, които възникват в резултат от това разпадане.

Печалбата, за която говорим тук, е само друго название на самата при-

надена стойност, само че тя е представена в отношение към целия капи-
тал, а не към променливия капитал, от който тя възниква. Следователно

спадането на нормата на печалбата изразява намаляващото отношение
на самата принадена стойност към целия авансиран капитал и затова то

е независимо от каквото и да било разпределение на тази принадена
стойност между различни категории.

Ние видяхме, че на едно стъпало на капиталистическото развитие, когато

съставът на капитала c:v = 50:100, норма на принадената стойност от
100% се изразява в норма на печалбата = 66⅔%, а на по-високо стъпало,

когато c:v = 400:100, същата норма на принадена стойност се изразява

в норма на печалбата само от 20%. Това, което се отнася до различни по-

7