Page 8 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

следователни стъпала в една и съща страна, се отнася и до различни

стъпала на развитие, които съществуват едновременно една до друга в

различни страни. В неразвита страна, където първият състав на капитала
е среден, общата норма на печалбата би била = 66⅔%, докато в страна

с втори състав на капитала, която стои на много по-високо стъпало на
развитие, тя би била = 20%.

Разликата между двете национални норми на печалба би могла да из-
чезне и дори да приеме обратен вид поради това, че в по-малко разви-

тата страна трудът би бил по-малко производителен затова по-голямо ко-
личество труд би се изразявало в по-малко количество от една и съща

стока, по-голяма разменна стойност би се изразявала в по-малка потре-
бителна стойност, следователно работникът би употребил по-голяма

част от своето време за възпроизводство на средствата за своето собст-

вено съществуване или на тяхната стойност и по-малка част за създаване
на принадена стойност, би доставял по-малко принаден труд, така че нор-

мата на принадената стойност би била по-ниска. Ако например в по-
малко развита страна работникът работи за самия себе си ⅔ от работния

ден, a ⅓ за капиталиста, то при предпоставката на горния пример същата

работна сила би се заплащала със 133⅓ и би доставила излишък само
66⅔. На променлив капитал 133⅓ би съответствал постоянен капитал

50. Следователно нормата на принадена стойност би съставлявала в
този случай 66⅔:133⅓ = 50%, а нормата на печалбата 66⅔:183⅓, или

приблизително 36½%.

Тъй като досега още не сме изследвали различните съставни части, на

които се разпада печалбата, следователно за нас те още не съществуват,
то само за избягване на възможни недоразумения ще забележим пред-

варително следното. При сравнение на страни в различни стадии на раз-

витие, именно страни с развито капиталистическо производство и такива,
където трудът още формално не е подчинен на капитала, макар в дейст-

вителност работникът да се експлоатира от капиталиста (например в Ин-
дия, където райотът води стопанство като самостоятелен селянин, сле-

дователно неговото производство като такова още не е подчинено на ка-
питала, макар че лихварят във форма на лихва може да изтръгне от него

не само целия негов принаден труд, но дори, изразявайки се капиталис-

тически, и част от неговата работна заплата) — при такова сравнение би

8