Page 6 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

действителната маса на потребителните стойности, от които веществено

се състои постоянният капитал — съответства растящо поевтиняване на

продукта. Всеки индивидуален продукт, разглеждан сам по себе си, съ-
държа по-малка сума труд, отколкото на по-ниски стъпала на производс-

тво, където отношението на капитала, изразходван за труд, към капи-
тала, изразходван за средства за производство, представлява несрав-

нено по-гол яма величина. Следователно хипотетичната поредица, при-
ведена от нас в началото на главата, изразява действителната тенденция

на капиталистическото производство. Последното заедно с прогресира-

щото относително намаление на променливия капитал в сравнение с пос-
тоянния създава все по-висок органичен състав на целия капитал, непос-

редственият резултат от което е, че при неизменяща се и дори повиша-
ваща се степен на експлоатация на труда нормата на принадената стой-

ност се изразява в постоянно спадаща обща норма на печалбата. (По-
нататьк ще бъде показано (в настоящия том, гл.XIV. ред.) защо това

спадане се проявява не в тази абсолютна форма, а по-скоро като тенден-

ция към прогресивно спадане.) Следователно прогресиращата тенден-
ция на общата норма на печалбата към спадане е само присъщ на капи-

талистическия начин на производство израз на прогресиращото разви-
тие на обществената производителна сила на труда. Това не значи, че

нормата на печалбата не може временно да спада и по други причини, но
по такъв начин, изхождайки от същността на капиталистическия начин на

производство, е доказано като от само себе си разбираща се необходи-

мост, че с неговото развитие общата средна норма на принадената стой-
ност трябва да се изрази в спадаща обща норма на печалбата. Тъй като

масата на прилагания жив труд постоянно намалява по отношение към

масата на привеждания от него в движение опредметен труд, към масата
на консумираните средства за производство, то отношението на онази

част от този жив труд, която не е заплатена и е опредметена в принадена
стойност, към стойностната величина на целия прилаган капитал трябва

постоянно да намалява. Но това отношение на масата на принадената
стойност към стойността на целия прилаган капитал образува нормата на

печалбата, която поради това трябва постоянно да спада.

Колкото и прост да изглежда този закон след всичко изложено от нас, ця-

лата предишна политическа икономия не успя да го открие, както ще ви-
дим това в един от следващите отдели. Тя виждаше явлението и се мъ-

6