Page 84 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

производители и потребители (потребителите за разлика от производи-

телите, потребителите, които не произвеждат, засега оставяме наст-

рана), а посредници при размяна на продуктите на тези производители
помежду им, те са само междинни лица при размяна, която в хиляди слу-

чаи се извършва и без тях.]………………………………………………………
46

[*46) Господин В. Киселбах («Der Gang des Welthandels im Mittelalter».
I860) действително все още живее с представите на един свят, в който

търговският капитал е форма на капитала изобщо. За капитала в съвре-

менния смисъл той няма никаква представа, както и господин Момзен,
който в своята «Römische Geschichte» говори за «капитал» и за господс-

тво на капитала. В най-новата английска история същинското търговско
съсловие и търговските градове са и политически реакционни и влизат в

съюз с поземлената и финансовата аристокрация против промишления
капитал. Сравнете например политическата роля на Ливърпул с ролята

па Манчестър или Бирмингъм. Пълното господство на промишления ка-

питал е признато от английския търговски капитал и финансовата арис-
токрация (moneyed interest) едва от времето на отмяна на житните мита

и т.н.]…………………………………………………………………………………..
47

[*47) «Жителите на търговските градове изнасяли от по-богатите страни
фини манифактурни стоки и скъпоценни луксозни предмети и така давали

храна на тщестлавието на едрите земевладелци, които жадно купували

тези стоки и ги заплащали с огромни количества суров продукт от своите
земи. Така в това време търговията на значителна част от Европа се със-

тояла в размяна на суров продукт на една страна срещу манифактурни

продукти на друга страна, по-напреднала в промишлено отношение... Ко-
гато съответният вкус придобил по-широко разпространение и предизви-

кал значително търсене, търговците, за да си спестят разходи по превоза,
почнали да организират производство на подобни манифактури в своята

собствена страна» (A. Smith, («Wealth of Nations» Vol. I, London, 1776]
Book III. ch.Ill (p.489, 490).]………………………………………………………..

48

[*48) «Сега търговците много се оплакват от благородниците или разбой-
ниците, че трябва да търгуват с голяма опасност и освен това, че ги за-

лавят, бият, облагат с данъци и ограбват. Но ако търговците са претърпя-

84