Page 83 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

трябва да се изравнят платежи между двама търговци, при което и два-

мата се обслужват от едни и същ касиер, такива платежи се уреждат

много просто чрез съответно минаване по сметките, като касиерите всеки
ден балансират техните взаимни вземания. И така, занятието на касие-

рите се състои всъщност в това осъществяване (свързване. бг.ред) на
платежите; следователно то изключва промишлените предприятия, спе-

кулациите и откриването на банков кредит; защото тук правилото трябва
да бъде, че касиерът за този, на когото той е открил сметка в своите книги,

не извършва никакви платежи, които надвишават размерите на неговото

имущество» (Vissering, цит. произв., с. 244).— За касовите съюзи във Ве-
неция: «Поради нуждата и географското положение на Венеция, където

пренасянето на нари било по-затруднено, отколкото на други места, тър-
говците на едро от този град... почнали да основават касови съюзи при

необходимата сигурност, контрол и управление; членовете на такъв съюз
внасяли в него известни суми, срещу които те давали нареждания на сво-

ите кредитори, при което в заведената за това книга заплатената сума се

приспадала от сметката на длъжника и се прибавяла към сумата, която
кредиторът имал там. Това са първите наченки на така наречените жиро-

банки. Стари са тези съюзи. Но когато отнасят техния произход към, XII
век, смесват ги с основаното в 1171 г. учреждение за държавни заеми»

(Hulmann. цит., произв., с. 453—454).]…………………………………………...
45

[*45) Мъдрият Рошер е измъдрил, че ако някои характеризират търгови-

ята като «посредничество» между производители и потребители, то със
съшия успех самото производство «може» да се характеризира като

«посредничество» на потреблението (между кого?), от което, разбира се,

следва, че търговският налитал е част от производствения капитал по-
добно на земеделския и промишления капитал. Следователно, щом може

да се каже, че човек може да определя своето потребление само чрез
производството (а той трябва да прави това и без лайпцигско образова-

ние) или че за усвояване на природата е необходим труд, което може да
се нарече «посредничество») от това, разбира се, следва, че едно общес-

твено «посредничество», което произтича от една специфична общест-

вена форма на производство — защото е посредничество, — има същия
абсолютен характер на необходимост, същия ранг. Думата «посредни-

чество» решава всичко. Впрочем търговците не са посредници между

83