Page 81 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 81

Маркс вече е засегнал много въпроси, които се отнасят тук. Ф.Е.]………….

           40

           [*40) «Печалбата по правило винаги е една и съща, каквато и да е цената,
           тя се задържа на място като плаващо тяло сред колебанията на вълните.

           Затова, когато цените растат, търговецът повишава цените, когато, це-
           ните  падат,  търговецът  понижава  цените»  (Сог6в/.«Ап  Inquiri  into  the

           Causes and Modes of the Wealth of Individuals». London, 1841, p.20). — Тук,
           както и изобщо в текста, думата е само за обикновената търговия, а не за

           спекулацията, изучаването на която, както и изобщо всичко, което се от-

           нася до разделението на търговския капитал, излиза извън кръга на на-
           шето изследване; Търговската печалба е стойност, прибавяна към капи-

           тала, независима от цената; втората» (спекулацията) «е основана върху
           изменението в стойността на капитала или в самата цена» (пак там, с.

           128).]
           41

           [*41) Ето една твърде наивна, но същевременно твърде правилна забе-

           лежка: «Затова и причината на обстоятелството, че една и съща стока
           може да се получи от различни продавачи по съществено различни цени,

           несъмнено  твърде  често  е  една  погрешна  калкулация»  (Feller  und
           Odermann. «Das Ganze der kaufmannischen Arithmetik», 7. Auflage, 1859 [S.

           451.J). Това показва как определянето на цените става чисто теоретично,
           т.е. абстрактно.]……………………………………………………………………..

           42

           [*42)  К.  Маркс.  «Към  критиката  на  политическата  икономия».  Берлин,
           1859, с. 27 {вж. К. Маркс и Ф. Енгелс. Т.13, с.38}.]………………………………

           43

           [*43) «Още поради голямото разнообразие на монетите по отношение
           както на теглото и пробата им, така и на сеченето им от много князе и

           градове, имащи право на това, навсякъде възникна необходимостта да
           се използва местната монета, когато в търговските сделки се налагаше

           да се сведат сметките до една монета. Търговците, като тръгваха на път
           за някой чужд пазар, за разплащане в брой се запасяваха с кюлчета чисто

           сребро, а също, разбира се, и злато. Също така при завръщането си те

           разменяха получените от тях местни монети срещу кюлчета сребро или
           злато. Затова сарафлъкът, търговията с пари, размяната на кюлчета бла-

           городни метали срещу местни монети и обратно стана много разпростра-


                                                            81
   76   77   78   79   80   81   82   83   84   85   86