Page 82 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

нено и изгодно занятие» (Hüllmann. Städtewesen des Mittelalters». Erster

Teil. Bonn, 1826, S. 437, 438). «De Wisselbank (разменна бапка] е получила

своето име не... от полица |Wissel], не от менителница, а от wisselen van
geldspecien [разменям различни видове пари]. Много преди основаването

на Амстердамската разменна банка в 1609 г. в холандските търговски гра-
дове имаше сарафи, сарафски будки, дори разменни банки... Занятието

на тези сарафи беше да разменят различни чужди монети, внасяни в
страната от чужди търговци, срещу узаконена местна монета. Малко по

малко кръгът на тяхната дейност се разширяваше... те станаха касиерите

и банкерите на своето време. Но в обединяването на професиите касиер
и сарафин амстердамските власти видяха опасност и за да се избегне

тази опасност, беше решено да се основе голямо учреждение, което да
замени както сарафите, така и касиерите и да действа открито, съгласно

един устав. Такова учреждение именно беше знаменитата Амстердамска
разменна банка от 1609 г. Също така разменните банки във Венеция, Ге-

нуа, Стокхолм, Хамбург възникнаха поради постоянна нужда от размяна

на парични знаци. От всички тези банки съществува и досега още само
Хамбургската, тъй като този търговски град, където няма собствена мо-

нетна система, и сега се нуждае от такова учреждение и т.н. (S. Vissering,
« Handboek van Praktische Staalhuis-houdkunde». Amsterdam, 1860—1861,

1. biz. 247—248).]…………………………………………………………………….
44

[*44) «Институцията на касиерите може би никъде не е запазила в такъв

чист вид своя първоначален, самостоятелен характер, както в холандс-
ките търговски градове (за произхода на институцията на касиерите в Ам-

стердам виж Е, Lukac Holland’s rijkdom». Leyden. 1782, dl.III). Техните фун-

кции отчасти съвпадат с функциите на старата Амстердамска разменна
банка. Касиерът получава от търговците, които се ползват от неговите

услуги, известна сума пари и им открива за тази сума «кредит» в своите
книги; след това те му изпращат своите вземания; по които той получава

за тях пари и им заверява сметката със съответна cyмa; срещу това той
извършва платежи по техни нареждания (kassiers briefjes);, като намалява

със съответна сума текущата им сметка. От тези постъпления и плаща-

ния той си пресмята една малка комисионна, която образува отговарящо
възнаграждение за неговия труд само поради значителността на оборо-

тите, извършвани при неговото посредничество между двете страни. Ако

82