Page 85 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

вали това заради справедливостта, те, разбира се, биха били светци... Но

тъй като толкова голямо беззаконие и нехристиянско грабителство и раз-

бойничество се вършат от търговците по целия свят и дори помежду им,
то чудно ли е, че бог прави така, че толкова голямо имущество, непра-

ведно придобито, отново се загубва или се подхвърля на разграбване, а
тях самите при това бият и хващат в плен?... И на князете подобава с

надлежната им власт да наказват за толкова неправедната търговия и да
вземат мерки търговците да не ограбват така безсъвестно техните пода-

ници. Но тъй като те не правят това, то Бог изпраща рицари и разбойници

и чрез тях наказва търговците за беззаконието и те трябва да бъдат не-
гови дяволи: така както той мъчи с дяволи или погубва с врагове египет-

ската земя и целия свят. Тъй като той бие един мошеник с друг, без да.
дава с това да се разбере, че рицарите са по-малки разбойници от тър-

говците, защото търговците ежедневно грабят цял свят, докато рицарят
през годината ще ограби един или два пъти, едного или двама.» Сбъдва

се пророчеството на Исай: князете твои са станали съучастници на крад-

ците. Защото те бесят крадци, които са откраднали един или половин гул-
ден, а действат заедно с тези, които грабят цял свят и крадат с по-голяма

безопасност от другите, за да остане вярна поговорката: големите крадци
бесят малките крадци; и както говореше римският сенатор Катон: прости

крадци лежат в тюрми и окови, а обществени крадци ходят в злато и коп-
рина. Какво ще каже накрай за това Бог? Той ще направи така, както го-

вореше с устата на Иезекил: князе и търговци, един крадец с друг, той ще

ги стопи заедно като олово и мед, така че не ще останат нито князе, нито
търговци, както не щe останат те, когато изгори един град» (Martin Lutther.

«Von Kauffshandlung und Wucher». 152490).]………………………………….

49
[*49) Какво голямо знамение за развитието на Холандия освен другите

обстоятелства имаше базата, заложена в нейното риболовство, мани-
фактура и земеделие, показаха още писателите на XVIII век. Вж. Напри-

мер Маси. В противоположност на по-ранните възгледи, когато разме-
рите и значението на азиатската, античната и средновековната търговия

се подценяваха, сега стана модно извънредно да се надценяват. Най-

добре може да се освободим от тази представа, ако разгледаме английс-
кия внос и износ към началото на XVIII век и ги сравним със сегашните. А

те бяха несравнено по-значителни, отколкото у който и да било търговски

85