Page 80 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

го продукти и предава тези продукти на последния, при което той полу-

чава обратно капитал — този акт е сделка, която облекчава икономичес-

кия процес на обществото и присъединява стойност към продукта, с който
е извършен този акт» (с. 174). Така чрез посредничеството на търговеца

производителят и потребителят спестяват пари и време. Тази услуга
изисква авансиране на капитал и труд и трябва да бъде заплатена, «за-

щото това прибавя стойност към продуктите, тъй като едни и същи про-
дукти, намирайки се в ръцете на потребителите, имат по-голяма стой-

ност, отколкото в ръцете на производителите». И така, търговията му се

струва също такава, каквато тя се вижда на г. Сей. «strictly an act of
production» [«в буквален смисъл на думата акт на производство»] (с.175).

Тоя възглед на Нюман е съвсем погрешен. Потребителната стойност на
стоката в ръцете на потребителя е по-голяма, отколкото в ръцете на про-

изводителя, защото тя изобщо само тук се реализира. Защото потреби-
телната стойност на стоката се реализира, започва да изпълнява своята

функция, едва след като стоката премине в сферата на потреблението.

В ръцете на производителя тя съществува само в потенциална форма.
Но една и съща стока не се заплаща два пъти: веднъж нейната разменна

стойност, а след това и свръх това нейната потребителна стойност. Като
заплащам нейната разменна стойност, аз с това присвоявам нейната пот-

ребителна стойност. И от това, че стоката преминава от ръцете на про-
изводителя или посредника в ръцете на потребителя, не става ни най-

малък прираст на разменната стойност.]………………………………………..

39
[*39) John Lellers [Essaysnabout the] Poor, Manufactures, Trade Plantations,

and immotrality. London, 1699, p. 10.]……………………………………………...

39a
[*39а) Как се оправдава по-късно тази прогноза за съдбата на търговския

пролетариат, дадена в 1865 г., за това могат да поразкажат стотици нем-
ски служители, които, макар да познават добре всички търговски опера-

ции и да владеят 3—4 езика, напразно предлагат своите услуги в лондон-
ското Сити по 25 шилинга седмично — значително под заплатата на един

сръчен шлосер. Празнотата в ръкописа — две страници — показва, че е

предстояло този пункт да се развие ще по-подробно. Впрочем може да се
посочи «Капиталът», кн.II, гл.VI («Разходи по обръщението»), стр.105—

113 (виж К. Маркс и Ф. Енгелс, Съч. Т.24, гл.VI, стр.145—153), където

…
80