Page 124 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

чалбата на наемателя) като просто присвояване на чужд принаден труд,

което възниква от превръщането на средствата за производство в капи-

тал, т.е. от тяхното отчуждаване от действителните производители, от
тяхната противоположност като чужда собственост спрямо всички дейст-

вително участващи в производството индивиди, от управителя до пос-
ледния надничар. В акционерните дружества функцията е отделена от

собствеността върху капитала, следователно и трудът е съвсем отделен
от собствеността върху средствата за производство и върху принадения

труд. Това е резултат на най-високо развитие на капиталистическото про-

изводство, необходим преходен пункт към обратното превръщане на ка-
питала в собственост на производителите, но вече не в частна собстве-

ност на разединени производители, а в собственост на асоциирани про-
изводители, в непосредствена обществена собственост. От друга страна,

акционерните дружества са преходен пункт към превръщане на всички
функции в процеса на възпроизводство, които досега са още свързани

със собствеността върху капитала, просто във функции на асоциираните

производители, в обществени функции.

Преди да отидем по-нататък, ще отбележим още следния икономически
важен факт: тъй като печалбата приема тук чистата форма на лихва, то

подобни предприятия се оказват възможни дори когато носят само лихва;

това е една от причините, които задържат спадането на общата норма на
печалба, тъй като не е необходимо тези предприятия, където постоян-

ният капитал се намира в такава колосална пропорция към променливия,

непременно да участват в изравняване на общата норма на печалба.

{От времето, когато Маркс написа тези редове, се развиха, както е извес-

тно, нови форми на промишленото предприятие, които представляват
втора и трета степен на акционерно дружество. На всекидневно увелича-

ващата се бързина, с която може сега да расте производството във
всички отрасли на едрата промишленост, противостои постоянно заба-

вяне на разширяването на пазара за тези умножили се продукти. Това,

което промишлеността създава за месеци, пазарът едва може да консу-
мира за няколко години. Към това се присъединява политиката на за-

щитни мита, в резултат на която всяка промишлена страна се огражда от
всички други и особено от Англия и изкуствено повишава отечественото

производство. Последиците от това са общо хроническо свръхпроизвод-

124