Page 119 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

та или с количеството на наличните пари, а най-многото съвпада по

време, г. Оувърстън повтаря:

(3805.) «Ако в страната количеството на парите се намали поради

отлив, то стойността им ще се пови ши и Английската банка ще
трябва да се приспособи към това изменение ма стойността на па-

рите» (следователно към изменението на стойността на парите като

капитал, с други думи, към изменението на лихвения процент, защото
стойността на парите като пари си остава в сравнение със стоките

същата). «Технически това се изразява така, че банката повишава
лихвения процент».

(3819.) «Аз никога не ги смесвам едно с друго.»

Именно парите с капитала. Той не ги смесва по простата причина, че ни-

кога не ги различава.

(3834.) «Много голямата сума, която трябваше да се заплати» (за

жито през 1847 г.) «за необходимите средства за съществуване на
страната и която в действителност беше капитал.»

(,3841.) «Колебанията на нормата на дисконта имат без съмнение

твърде тясна връзка със състоянието на златния резерв» (на Анг-

лийската банка), «защото състоянието на резервите е показателят за
увеличение или намаление на масата на намиращите се в страната

пари; и в същата пропорция, в която се увеличава или се намалява
количеството на парите в страната, спада или се повишава стой-

ността на парите, а с това се съобразява и банковата форма на дис-
конта.»

Следователно Оувърстън признава тук онова, което категорично отри-
чаше в своето показание № 3755.

(3842.) «Между едното и другото съществува тясна връзка.»

А именно между количеството злато в емисионния отдел на банката и

банкнотния резерв в отдела за банкови операции. Тук той обяснява изме-
нението на лихвения процент с изменението на количеството на парите.

При това той казва една лъжа. Резервите могат да се намалят поради

119