Page 121 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 121

плюс още 14 милиона, определя, разбира се, обстоятелството, че банк-

           нотната емисия на банката се колебае заедно с колебанията на златния

           запас. Но тъй като «сегашното състояние на нашите познания» ясно по-
           казва, че количеството банкноти, което банката има право съгласно това

           постановление да фабрикува и което емисионният отдел предава на от-
           дела за банкови операции — че това обръщение между двата отдела на

           Английската банка, което се колебае с изменението на златния запас, не
           определя колебанията на банкнотното обръщение вън от стените на Ан-

           глийската банка, то последното, действителното обръщение, става сега

           за администрацията на банката безразлично и решаващо, става само об-
           ръщение между двата отдела на банката, чиято разлика от действител-

           ното се отразява в резерва. За външния свят това обръщение е важно
           само доколкото резервът показва до каква степен банката се е прибли-

           жила до установения от закона максимум на банкнотна емисия и колко
           още могат да получат клиентите на банката от отдела за банкови опера-

           ции.


           За mala fides (недобросъвестността. ред.) на Оувърстън говори след-

           ният блестящ пример:


                 (4243.) «Колебае ли се, по ваше мнение, количеството на капитала

                 от месец на месец в такава степен, че неговата стойност да може в

                 резултат на това да се изменя така, както наблюдавахме това през
                 последните години в колебанията на нормата на дисконта?» — «Съ-

                 отношението между търсене и предлагане на капитал без съмнение
                 може да се изменя дори в кратки интервали време... Ако Франция

                 утре заяви, че възнамерява да сключи голям заем, това без съмне-
                 ние  веднага  ще  предизвика  в  Англия  силно  изменение  в  стой-

                 ността на парите, т.е. в стойността на капитала.»


                 (4245.) «Ако Франция даде да се разбере, че тя веднага се нуждае за

                 някаква цел от стоки за 30 милиона, ще възникне, ако си послужим с
                 по-научния и по-прост израз, силно търсене на капитал.»--------------

                 *84

                 (4246.)  «Капиталът,  който  Франция  би  желала  да  купи  със  своя
                 заем, е едно; парите, с които Франция ще го купи, е нещо друго; то-

                 гава кое изменя своята стойност — парите ли или не?» — «Ние пак


                                                           121
   116   117   118   119   120   121   122   123   124   125   126