Page 121 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

плюс още 14 милиона, определя, разбира се, обстоятелството, че банк-

нотната емисия на банката се колебае заедно с колебанията на златния

запас. Но тъй като «сегашното състояние на нашите познания» ясно по-
казва, че количеството банкноти, което банката има право съгласно това

постановление да фабрикува и което емисионният отдел предава на от-
дела за банкови операции — че това обръщение между двата отдела на

Английската банка, което се колебае с изменението на златния запас, не
определя колебанията на банкнотното обръщение вън от стените на Ан-

глийската банка, то последното, действителното обръщение, става сега

за администрацията на банката безразлично и решаващо, става само об-
ръщение между двата отдела на банката, чиято разлика от действител-

ното се отразява в резерва. За външния свят това обръщение е важно
само доколкото резервът показва до каква степен банката се е прибли-

жила до установения от закона максимум на банкнотна емисия и колко
още могат да получат клиентите на банката от отдела за банкови опера-

ции.

За mala fides (недобросъвестността. ред.) на Оувърстън говори след-

ният блестящ пример:

(4243.) «Колебае ли се, по ваше мнение, количеството на капитала

от месец на месец в такава степен, че неговата стойност да може в

резултат на това да се изменя така, както наблюдавахме това през
последните години в колебанията на нормата на дисконта?» — «Съ-

отношението между търсене и предлагане на капитал без съмнение
може да се изменя дори в кратки интервали време... Ако Франция

утре заяви, че възнамерява да сключи голям заем, това без съмне-
ние веднага ще предизвика в Англия силно изменение в стой-

ността на парите, т.е. в стойността на капитала.»

(4245.) «Ако Франция даде да се разбере, че тя веднага се нуждае за

някаква цел от стоки за 30 милиона, ще възникне, ако си послужим с
по-научния и по-прост израз, силно търсене на капитал.»--------------

*84

(4246.) «Капиталът, който Франция би желала да купи със своя
заем, е едно; парите, с които Франция ще го купи, е нещо друго; то-

гава кое изменя своята стойност — парите ли или не?» — «Ние пак

121