Page 159 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

ват и фабриките работят, допълнителното предлагане па средства за об-

ръщение се изисква обикновено за изпълнение на допълнителните фун-

кции, които са неотделими от необходимостта да се извършват по-големи
и по-многобройни плащания, а главно на един по-късен стадий на комер-

ческия цикъл, когато започнат да се явяват затруднения, когато пазарите
са препълнени и обратните постъпления се задържат, лихвата се пови-

шава и към банките се предявява усилено търсене на заем на капитал.
Няма съмнение, че банката освен пускане на банкноти няма друго сред-

ство, с което тя обикновено отпуска в заем капитал; и че следователно

отказът на банкноти означава отказ на заем. Но щом заемът е разрешен,
всичко се съобразява с потребностите на пазара; заемът остава, а сред-

ството за обръщение, ако от него няма нужда, се връща обратно към за-
емодателя. Съгласно с това дори един повърхностен поглед върху пар-

ламентарните отчети може да убеди всеки, че количеството ценни книжа,
намиращи се в разпореждане на Английската банка, обикновено се коле-

бае в посока, противоположна на нейното банкнотно обръщение, а не в

една посока с него, и че следователно примерът на това голямо учреж-
дение потвърждава изпитаното правило на провинциалните банки, че ни-

коя банка не може да увеличи количеството на своите банкноти, ако това
количество отговаря на обикновените цели на едно банкнотно обръще-

ние; а ако банката иска да дава заеми над тази сума, тя трябва да върши
това със своя капитал, т.е. или да пусне в оборот ценните книжа, които са

служили за обезпечение, или да употреби за тази цел паричните постъп-

ления, които иначе тя би вложила в ценни книжа. Съставената по данните
на парламентарните отчети за периода 1833— 1840 г. таблица, на която

аз се позовах на една от предишните страници, постоянно дава примери

от тази истина; но два от тях са така характерни, че не мога да ги отмина.
На 3 януари 1837 г., когато ресурсите на банката бяха напрегнати до

крайна степен за поддържане на кредита и за противодействие на зат-
рудненията на паричния пазар, ние намираме, че нейните заеми и дис-

конти са достигнали огромната сума от 17 022 000 ф.ст., сума, едва ли
наблюдавана след двойната и почти равна на цялата сума на издадените

банкноти, която между впрочем си остана непроменена на много ниско

равнище, а именно 17 076 000 ф.ст.! От друга страна, на 4 юни 1833 г.
имаме средства за обръщение на сума 18 892 000 ф.ст. при наличност на

частните гаранционни ценни книжа на много ниска сума, ако не най-нис-

159