Page 155 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

«Широкото разпространение на образованието сред работниците ме-

ханици на тази страна, като увеличава броя па специалистите, всекид-

невно намалява стойността на труда и на изкуството на почти всички сто-
пани и предприемачи» (с. 30).]…………………………………………………….

79
[*79) «Общото разхлабване на условните прегради, увеличаващата се

възможност да се получи образование има тенденция да намали запла-
тата за квалифицирания труд, вместо да повиши заплатата за неквали-

фицирания» (У. St. Mill. «Principles of Political Economy»»- 2nd ed. vol I,

London, 1849, p. 479).]…………………………………………………………….
80

[*80) Richard Price. «An Appeal to the Public on the subject of the National
Debt». London. 1772 [p.19]. Той казва следната смешна наивност: «Трябва

да се вземат в заем пари срещу проста лихва, за да се увеличават, като
се дават в заем срещу сложна лихва» (Вж. R. Hamilton: An inquiry into the

Rise and Progress of the National Debt of Great Britain», 2nd ed. Edinburgh,

1814 fp. 133]). Ако е така, то заемите биха били изобщо и за частните лица
най-сигурното средство за забогатяване. Но ако аз взема в заем напри-

мер 100 ф.ст. срещу 5% годишна лихва, то в края на годината трябва да
заплатя 5 ф.ст., и ако приемем, че този заем е сключен за 100 милиона

години, то в този интервал време аз мога да давам всяка година в заем
все същите 100 ф.ст. и точно така всяка година трябва да заплащам по 5

ф.ст. Така че аз никога няма да бъда в състояние, след като съм взел 100

ф.ст., да дам в заем 105 ф.ст. Но от кой източник трябва да заплащам
тези 5%? От нови заеми или ако съм държава, от данъци. Но ако промиш-

леният капитал взема пари в заем, то при печалба например от 15% той

ще трябва 5% да заплаща като лихва, 5% — да консумира (макар че апе-
титът му нараства заедно с дохода) и 5% — да капитализира. И така на-

лага се да се приеме печалба от 15%, за да могат постоянно да се плащат
15% като лихва. Ако процесът се продължи, то нормата на печалбата ще

спадне в резултат на изложените вече причини, например от 15% на 10%.
Но Прайс съвсем забравя, че лихвеният процент, равен на 5%, предпос-

тавя норма на печалбата от 15% и го оставя същия и при натрупването

на капитала. Той изобщо не се интересува от действителния процес на
натрупване, неговата работа е само да дава пари в заем, за да се връщат

те обратно с лихви на лихвите. Как става това, за него е безразлично,
защото нали това е вроденото свойство на лихвоносния капитал.]----------

============================155