Page 156 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 156

81
           [*81) Вж. Мил и Кери, както и дължащия се на неразбиране коментар към

           това на Рошер.]………………………………………………………………………
           82

           [*82) «Ясно е, че никой труд, никоя производителна сила, никой талант и

           изкуство не могат да задоволят всепоглъщащите претенции на сложната
           лихва. Но всяко спестяване се образува от дохода на капиталиста и за-

           това тези претенции действително се предявяват постоянно и произво-
           дителната сила на труда никога не ги задоволява. Ето защо създаваното

           донякъде равновесие постоянно се нарушава» («Labour Defended against
           the Claims of Capital» [London, 1825], p. 23 — Книгата на Ходскин).]………

           83

           [*83) Т.е. по-рано се определяше първо дивидентът и след това при изп-
           лащането на дивидента се удържаше от всеки акционер данъкът върху

           дохода; а след 1844 г. се изплащаше първо данъкът от брутната печалба
           на банката, а след това вече се разпределяше дивидентът «free of Income

           Tax» («свободен от данък върху дохода»]. Следователно номинално едни
           и същи проценти във втория случай са по-високи със сумата на данъка.

           Ф.Е.]

           84
           [*84) Още относно объркаността на понятията у Овърстън по въпросите

           за капитала — на края на глава XXXII. {Ф.Е.}]………………………………..

           85
           [*85) «Средното банкнотно обръщение на Френската банка възлизаше

           през 1812 г. на 106 538 000 франка; през 1918 г. на 101 205 000 франка,
           докато паричното обръщение, общата сума на всички постъпления и пла-

           тежи възлизаше през 1812 г. на 2 837 712 000 франка; през 1818 г. на 9

           665 030 000 франка. Следователно интензивността на обръщението във
           Франция през 1818 г. се е отнасяла към интензивността през 1812 г. както

           3:1. Големият регулатор на скоростта на обръщение е кредитът... С това
           се обяснява защо силният натиск върху паричния пазар обикновено съв-

           пада с едно запълнено обръщение» («The Currency Theory reviewed etc.»

           p. 65). — «Между септември 1833 г. и септември 1843 г. във Великобри-
           тания възникнаха около 300 банки, които издаваха собствени банкноти; в

           резултат от това се яви едно намаление на банкнотите в обръщение с
           2½ милиона; в края на септември 1833 г. то възлизаше на 36 035 244

           ф.ст., а в края на септември 1843 г. на 33 518 554 ф.ст.» (пак там, с. 53).


                                                           156
   151   152   153   154   155   156   157   158   159   160