Page 157 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

— «Удивителната интензивност на шотландското обръщение му позво-

лява да извърши със 100 ф.ст. същото количество парични сделки, за

което в Англия се изискват 420 ф.ст.» (пак там, с. 55. Последното се от-
нася само до техническата страна на операцията).]…………………………..

86
[*86) Преди учредяване на банките сумата на капитала, необходима за

функциониране на средството за обръщение, беше винаги по-голяма, от-
колкото изискваше действителното стоково обръщение.» «Economist «[от

15 март) 1845 г., с. 238.]…………………………………………………………….

87
[*87) Погледнете например в «Times» списъците на фалитите за една та-

кава година на криза, както 1857, и сравнете собственото имущество на
фалиралите с размера на техните дългове. — «Наистина покупателната

сила на хората, които се ползват с капитал и кредит, далеч надхвърля
всичко, което могат да си представят онези, които не познават практи-

чески спекулативните пазари» (Tooke «An Inquiry into the Currency

Principle, p. 79). «Един човек, който се ползва със славата, че притежава
достатъчен капитал за своето постоянно предприятие и разполага в своя

отрасъл с добър кредит, може, ако той чувства сангвинична увереност в
повишаването на конюнктурата на произвежданата от него стока и ако в

началото и през време на неговата спекула му благоприятстват обстоя-
телствата да извърши покупки от колосални размери в сравнение със

своя капитал» (пак там, с. 136). — «Фабрикантите, търговците и т.н. —

всички вършат сделки, които далеч превишават техните капитали... В
днешно време капиталът е по-скоро основата, върху която се изгражда

солиден кредит, отколкото границата на оборотите на което и да «било

търговско предприятие» («Economist», [20 ноември] 1847 г., с. 1333).]…….
88

[*88) Th. Chalmers («On Political Economy etc.» Glasgow, 1832).]…………….
89

[*89) Ще приведем в оригинал съответното място от Тук, цитирано като
извадка на немски. [«Банкерското дело, ако оставим настрана издаването

на банкноти, платими на предявителя, може да бъде разделено на два

вида операции, които отговарят на установеното от д-р (Адам) Смит де-
ление на сделки между търговци и търговци и между търговци и потреби-

тели. Единият вид банкерски операции се състои в това, да събира капи-

157