Page 5 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

иста възможност да извлича от работниците и да присвоява определено

количество незаплатен труд (принаден продукт и принадена стойност). С

това освен потребителна стойност, която притежават като пари, те при-
добиват добавъчна потребителна стойност, именно тази, да функциони-

рат като капитал. *54Тяхната потребителна стойност се състои тук именно
в печалбата, която те, превърнати в капитал, произвеждат. В това си

свойство на потенциален капитал, на средство за производство на пе-
чалба, парите стават стока, но стока sui geieris (от особен род. ред.). Или,

което се свежда до същото, капиталът като капитал става стока*54).

Да допуснем, че годишната средна норма па печалбата се равнява на

20%. В такъв случай една машина на стойност 100 ф.ст., която се изпол-
зва като капитал при средни условия и при средно равнище на умение и

целесъобразност, би дала печалба 20 ф.ст. От това следва, че едни чо-

век, който разполага със 100 ф.ст., държи в ръцете си властта да пре-
върне тези 100 ф.ст. в 120, или да произведе печалба от 20 ф.ст. Той

държи в ръцете си един потенциален капитал от 100 ф.ст. Ако този човек
отстъпи тези 100 ф.ст. за една година на някой друг, който действително

ще ги употреби като капитал, той му дава властта да произведе 20 ф.ст.
печалба, да произведе принадена стойност, която нищо не му струва, за

която той не заплаща никакъв еквивалент. Ако последното лице заплаща

на собственика на тези 100 ф.ст. в края на годината например 5 ф.ст., т.е.
част от произведената печалба, по такъв начин то заплаща потребител-

ната стойност на тези 100 ф.ст., потребителната стойност на тяхната

функция като капитал, на функцията да произвеждат 20 ф.ст. печалба.
Частта от печалбата, която се заплаща на притежателя на тези пари, се

нарича лихва, което следователно не е нищо друго освен едно особено
название, особена рубрика за онази част от печалбата, която функциони-

ращият капитал трябва да заплати на притежателя на капитала, вместо
да я сложи в собствения си джоб…………………………………………………

*55

Ясно е, че притежанието на тези 100 ф.ст. дава на техния притежател
сила да притегли към себе си лихва, известна част от печалбата, произ-

ведена от неговия капитал. Ако той не беше дал тези 100 ф.ст. на някое
друго лице, последното не би могло да произведе печалба, изобщо не би

могло да функционира като капиталист по отношение на тези 100
ф.ст.*55)

5