Page 6 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

Да се говори тук заедно с Джилбърт (вж. бележката) за естествена спра-

ведливост е безсмислица. Справедливостта на сделките, които се извър-

шват между агенти на производството, се основава на това, че тези
сделки произтичат като естествено следствие от производствените отно-

шения. Юридическите форми, в които тези икономически сделки се про-
явяват като волеви действия на участниците, като израз на тяхната обща

воля и като задължения, към чието изпълнение отделните страни биват
принуждавани от държавата — тези юридически форми, само като

форми, не могат сами да определят това съдържание на сделките. Те

само го изразяват. Това съдържание е справедливо, доколкото съответ-
ства на начина на производство, доколкото му е адекватно. То е неспра-

ведливо, доколкото му противоречи. Робството е несправедливо на ба-
зата на капиталистическия начин на производство; също така е неспра-

ведлива измамата по отношение качеството на стоката.

Тези 100 ф.ст. произвеждат печалба от 20 ф.ст., защото функционират

като капитал — било то промишлен или търговски. Обаче sine qua non
(задължително условие. ред.) за такова тяхно функциониране като капи-

тал е изразходването им като капитал, т.е. изразходването на парите за
покупка на средства за производство (при промишления капитал) и за по-

купка на стока (при търговския капитал). Но за да бъдат парите изразход-

вани, те трябва да бъдат налице. Ако А, собственикът на тези 100 ф.ст.,

би ги изразходвал за свое лично потребление или би ги задържал при
себе си като съкровище, то В (функциониращият капиталист), не би мо-

гъл да ги изразходва като капитал. Той изразходва не свой капитал, а ка-

питал, принадлежащ на А, но той не може да изразходва принадлежащия

на А капитал без съгласието на лицето А. Така че всъщност тези 100

ф.ст. се изразходват първоначално като капитал от лицето А, макар че
цялата негова функция като капиталист се ограничава в това изразход-

ване на 100-те ф.ст. като капитал. Доколкото се касае до тези 100 ф.ст.,

то В само затова функционира като капиталист, защото А му предоставя
тези 100 ф.ст. и по този начин ги изразходва като капитал.

Нека най-напред да разгледаме своеобразното обръщение на лихвонос-
ния капитал. След това, на второ място, трябва да разгледаме своеоб-

разния начин, по който той се продава като стока, именно като се дава в

6