Page 6 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 6

Да се говори тук заедно с Джилбърт (вж. бележката) за естествена спра-

           ведливост е безсмислица. Справедливостта на сделките, които се извър-

           шват  между  агенти  на  производството,  се  основава  на  това,  че  тези
           сделки произтичат като естествено следствие от производствените отно-

           шения. Юридическите форми, в които тези икономически сделки се про-
           явяват като волеви действия на участниците, като израз на тяхната обща

           воля и като задължения, към чието изпълнение отделните страни биват
           принуждавани  от  държавата  —  тези  юридически  форми,  само  като

           форми, не могат сами да определят това съдържание на сделките. Те

           само го изразяват. Това съдържание е справедливо, доколкото съответ-
           ства на начина на производство, доколкото му е адекватно. То е неспра-

           ведливо, доколкото му противоречи. Робството е несправедливо на ба-
           зата на капиталистическия начин на производство; също така е неспра-

           ведлива измамата по отношение качеството на стоката.


           Тези 100 ф.ст. произвеждат печалба от 20 ф.ст., защото функционират

           като капитал — било то промишлен или търговски. Обаче sine qua non
           (задължително условие. ред.) за такова тяхно функциониране като капи-

           тал е изразходването им като капитал, т.е. изразходването на парите за
           покупка на средства за производство (при промишления капитал) и за по-

           купка на стока (при търговския капитал). Но за да бъдат парите изразход-

           вани, те трябва да бъдат налице. Ако А, собственикът на тези 100 ф.ст.,

           би ги изразходвал за свое лично потребление или би ги задържал при
           себе си като съкровище, то В (функциониращият капиталист), не би мо-

           гъл да ги изразходва като капитал. Той изразходва не свой капитал, а ка-

           питал, принадлежащ на А, но той не може да изразходва принадлежащия

           на А капитал без съгласието на лицето А. Така че всъщност тези 100

           ф.ст. се изразходват първоначално като капитал от лицето А, макар че
           цялата негова функция като капиталист се ограничава в това изразход-

           ване на 100-те ф.ст. като капитал. Доколкото се касае до тези 100 ф.ст.,

           то В само затова функционира като капиталист, защото А му предоставя
           тези 100 ф.ст. и по този начин ги изразходва като капитал.



           Нека най-напред да разгледаме своеобразното обръщение на лихвонос-
           ния капитал. След това, на второ място, трябва да разгледаме своеоб-

           разния начин, по който той се продава като стока, именно като се дава в


                                                            6
   1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11