Page 10 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

ката просто като стока и парите просто като пари, като покупателно сред-

ство по отношение на стоката.

В процеса на обръщение капиталът се явява като капитал само в общата

връзка на целия процес, в момента, в който изходната точка е едновре-
менно и точката, към която се връща движението, в П—П' или С—С'

(докато в производствения процес той се явява като капитал поради под-

чиняването на работника oт капиталиста и поради производство на при-
надена стойност). Но в този момент на връщане към изходната точка

свързващият процес е изчезнал. Налице тук е П' или П+ΔП, една па-
рична сума, равна на първоначално авансираната парична сума плюс из-

вестен излишък над нея, реализираната принадена стойност (независимо
от това, дали стойностната сума, увеличена с ΔП, съществува сега във

форма на пари или на стока, или на производствени елементи). И тъкмо

в тази точка на връщане, е която капиталът съществува като реализиран
капитал, като нараснала стойност — доколкото тази точка се фиксира

като точка на покой, въображаема или действителна, — в тази форма ка-
питалът никога не влиза в обръщение, а, напротив, се явява като изтег-

лен от обръщение, като резултат на целия процес. Ако се изразходва от-

ново, той никога не се отчуждава на трето лице като капитал, а му се
продава като обикновена стока или му се плаща срещу стока като обик-

новени пари. В процеса на своето обръщение той никога не се явява като
капитал, а само като стока или пари, и това в дадения случай е единстве-

ната форма на неговото съществуване за другите. Стоката и парите тук

са капитал не доколкото стоката се превръща в пари, а парите в стока, не
в техните действителни отношения към купувача или продавача, а само

в техните мислени отношения към самия капиталист (ако въпросът се
разглежда субективно) или като моменти на процес на възпроизводство

(ако въпросът се разглежда обективно). В действителното движение ка-
питалът съществува като капитал не в процеса на обръщение, а само в

процеса на производство, в процеса на експлоатация на работната сила.

Но другояче стои въпросът с лихвоносния капитал и тъкмо в това се със-

тои неговият специфичен характер. Притежателят на пари, който иска да
използва парите си като лихвоносен капитал, ги отчуждава на трето лице,

хвърля ги в обръщение, превръща ги в стока като капитал — като капитал

не само за самия себе си, но и за други. Това е капитал не само за онзи,

10