Page 90 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

те за железопътни акции много допринасяха за депресията, която

господстваше» (на паричния пазар) «през април и октомври» (1847

г.)? (Отговор:) — «Аз смятам, че те едва ли са оказвали някакво вли-
яние за депресията през април. Аз мисля, че вноските до април и

може би чак до лятото по-скоро засилваха, отколкото да отслабват
банкерите. Защото действителното приложение на парите съвсем не

ставаше така бързо, както постъпваха вноските; в резултат от това
повечето банки имаха в началото на годината в ръцете си една доста

значителна сума от железопътни фондове». (Това се потвърждава

от многобройни показания на банкери в комисията. «С.Д.» 1844—
1857). «Тази сума през лятото постепенно се стопяваше и към 31 де-

кември беше значително по-малка. Една от причините за депресията
през октомври беше постепенното намаляване на железопътните

фондове, с които разполагаха банките; между 22 април и 31 декем-
ври железопътните салда в наши ръце се намалиха с една трета. Съ-

щото влияние оказаха платежите по железопътни акции в цяла Ве-

ликобритания, малко по малко те изсмукаха влоговете на банките»
(с. 43, 44).

Същото казва и Самюъл Гърней (шеф на прословутата фирма Овъренд,

Гърней и К°);

«През 1846 г. имаше значително по-голямо търсене на капитали за
железници, но то не повиши лихвения процент. Дребните суми се

сляха в крупни маси и тези крупни маси бяха изразходвани на нашия
пазар; така че общият резултат беше такъв, че на паричния пазар в

Сити се хвърляха повече пари, но не се извличаха обратно така
скоро» (с.159).

А. Ходжсън, директор на ливърпулската Joint Stock Bank, посочва до
каква степен полиците могат да служат на банкерите като резерви:

«за нас беше правило да пазим в нашия портфейл най-малко /10 от
9
всички наши влогове и всички пари, които получавахме от други лица,

в полици, сроковете на които изтичаха от ден на ден... дотолкова, че
през време на кризата сумата на ежедневно изтичащите полици

почти се равняваше на сумата на платежите, които ежедневно се
изискваха от нас» (с. 53).

90