Page 85 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 85

ни станове бяха недостатъчни, за да погълнат потока от прииждаща при-

           надена стойност от Ланкашър. Със същата страст, с която разширяваха

           производството, се хвърлиха да строят железници; жаждата за спекула,
           която беше обхванала фабриканти и търговци, беше задоволена преди

           всичко тук, именно още от лятото на 1844 г. Записваха акции, доколкото
           им стигаха силите, т.е. доколкото им стигаха парите за покриване на пър-

           вите вноски; за по-нататъшните вноски средства ще се намерят! Но ко-
           гато трябваше да бъдат направени по-нататъшни вноски — според въп-

           рос 1059 на «Commercial Distress» 1848—1857, сумата  на капиталите,

           вложени през 1846—1847 г. в железниците, беше достигнала 75 милиона
           ф.ст., — трябваше да се прибегне към кредит и собствените предприятия

           на фирмите трябваше в повечето случаи също да пострадат от това.


           А собствените предприятия бяха в повечето случаи вече претоварени.

           Примамливата висока печалба беше съблазнила към по-широко разши-
           рение на операциите, отколкото това позволяваха намиращите се на раз-

           положение ликвидни средства. Но затова пък съществуваше кредитът,
           лесно достъпен и освен това евтин. Банковият дисконт беше нисък: през

           1844 г. 1¾—2¾%, през 1845 г. до октомври под 3%, след това се повиши
           за известно време на 5% (февруари 1846), за да спадне отново на 3¼%

           през декември 1846 г. В трезорите на Английската банка се беше натру-

           пал златен запас в нечувани размери. Всички отечествени борсови цен-
           ности стояха така високо, както никога по-рано. И така, защо да се изпуска

           удобният случай, защо да не се заловим бързо за работа? Защо да не

           изпратим на чуждите пазари, жадуващи за английски стоки, всички стоки,
           които изобщо можем да произведем? И защо пък самият фабрикант да

           не получи двойна печалба — от продажбата на прежда и тъкани в Далеч-
           ния Изток и от обратната продажба в Англия на получените срещу тях

           стоки?


           Така възникна система на масови изпращания на стоки на консигнация

           срещу аванс за Индия и Китай, която твърде скоро се разви в система на
           изпращания на консигнация изключително заради авансите, както това

           подробно е описано в следващите по-долу бележки, в която неизбежно
           завърши с масово препълване на пазарите и с крах.



           Този крах се разрази поради лошата реколта през 1846 г. Англия и особе-


                                                            85
   80   81   82   83   84   85   86   87   88   89   90