Page 94 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 94

срещу маклера, срещу гаранцията на тази стока... тогава вече рабо-

                 тата на банкера е да се осведоми от маклера дали стоката е при него

                 и какъв заем е отпуснал срещу нея. Той трябва да се убеди, че мак-
                 лерът има покритие, за да може да се оправи в случай на загуби.»


                 (2516.) «Ние получаваме също така полици и от чужбина. Някой ку-

                 пува в чужбина полица срещу Англия и я изпраща на някоя английска

                 фирма; ние не можем да видим по полицата дали тя е издадена ра-
                 зумно или неразумно, дали представлява стока или вятър.»


                 (2533.) «Вие казахте, че почти всички видове чуждестранни продукти

                 били продадени с големи загуби. Мислите ли, че това беше после-

                 дица от неоправдана спекула с тези продукти?» — «Загубите произ-
                 лязоха от това, че вносът беше прекалено голям, а в същото време

                 нямаше съответно потребление, което би го погълнало. По всичко
                 изглеждаше, че потреблението твърде силно се беше намалило.» —

                 (2534.) «През октомври... беше почти невъзможно да се продадат

                 продуктите.»


           По въпроса, как в най-страшния момент на катастрофата се раздава все-

           общ вик sauve qui peut (да се спасява, който може. ред.), по този въпрос
           говори в същия отчет един първокласен познавач — достопочтеният опи-

           тен квакер Самюъл Гърней, шеф на фирмата Овъренд, Гърней и К°.


                 (1262.) «Когато цари паника, деловият човек не се пита по каква цена

                 може да вложи своите банкноти, дали ще загуби 1 или 2% от продаж-
                 бата на своите съкровищни сертификати или трипроцентната рента.

                 Попаднал ли е веднъж под влияние на страха, той не се интересува
                 нито от печалба, нито от загуба; той се старае да запази себе си, а

                 останалите да правят каквото искат.»


           V. Относно взаимното препълване на двата пазара господин Александър,

           търговец, който участва в търговията с Източна Индия, е казал следното
           пред комисията на долната камара относно банковия закон от 1857 г. (ци-

           тираме «В. С.» 1857):


                 (4330.) «В настоящия момент, ако внеса в Манчестър 6 шилинга, ще

                 получа в Индия 5 шилинга; а ако внеса в Индия 6 шилинга, ще получа

                 в Лондон 5 шилинга.»------------------------------------------------------------------
                 ……………………………………94
   89   90   91   92   93   94   95   96   97   98   99