Page 89 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

търговците, които обикновено донасяха в банката много налични

суми, за да плащат с тях своите акцепти, през последно време мо-

жеха да донасят само полици, които самите те получаваха за своя
памук и други продукти. Това явление се беше много разпростра-

нило, а с него се увеличиха и затрудненията в работите. Акцептите,
които банката трябваше да плаща за търговците, бяха в по-голямата

си част издавани в чужбина и досега обикновено се покриваха от пла-
тежите, получени за продуктите. Полиците, които търговците сега до-

насяха вместо предишните налични пари, бяха с различни срокове и

от различен род; значителна част от тях бяха банкови полици за три
месеца dato; голямо количество от полиците бяха полици срещу па-

мук. Тези полици се акцептираха от лондонските банкери, ако биваха
банкови полици, а в противен случай — от всевъзможни търговци, от

бразилски, американски, канадски, западноиндийски и др. фирми.
Търговците не си издаваха един на друг полици, а клиентите в стра-

ната, които купуваха продукти в Ливърпул, ги заплащаха с полици

срещу лондонски банки или с полици срещу други фирми в Лондон,
или с полици срещу някое друго лице. Съобщението на Английската

банка доведе до това, че беше съкратен срокът на полиците срещу
продадени чуждестранни стоки, който обикновено превишаваше три

месеца» (с. 26, 27).

Периодът на процъфтяване от 1844—1847 г. в Англия беше, както е по-

сочено по-горе, свързан с първата голяма железопътна треска. За ней-

ното влияние върху търговията изобщо споменатият отчет съобщава
следното:

«През април 1847 г. почти всички търговски фирми започнаха повече

или по-малко да изтощават своите предприятия (to starve, their

business), влагайки част от своя търговски капитал в железници
(с.42). — Срещу железопътни акции се сключваха и заеми при високи

лихви, например при 8% от частни лица, банкери и застрахователни
дружества (с.60). Давайки в заем такива огромни суми на железни-

ците, тези търговски фирми на свой ред бяха принудени да вземат
от банките чрез сконтиране на полици извънредно много капитал, за

да могат с тези пари да продължават да водят своите собствени

предприятия» (с.67). — (Въпрос:) «Можете ли да твърдите, че вноски-

89