Page 88 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 88

не,  те  ставаха  най-главна  финансова  операция  на  някоя  определена

           фирма. Но това е само едната страна на въпроса. Каквото ставаше тук с

           износа на манифактурни стоки, това ставаше и там със закупуване и из-
           пращане на продукти. Търговски фирми в Индия, които имаха достатъчен

           кредит за сконтиране на своите полици, закупуваха захар, индиго, коп-
           рина или памук не защото покупните цени обещаваха печалба в сравне-

           ние  с  последните  лондонски  цени,  а  защото  изтичаше  срокът  на  пре-
           дишни джиросани полици срещу лондонската фирма и трябваше те да се

           покрият. А какво по-лесно от това: да купиш една партида захар, да пла-

           тиш за нея с една десетмесечна полица срещу лондонската фирма и да
           изпратиш товарителницата с пощата в Лондон? За по-малко от два ме-

           сеца товарителницата за тези едва-що натоварени стоки, а заедно с нея
           и самите стоки биваха залагани в Ломбард стрийт и лондонската фирма

           получаваше на ръка парите осем месеца преди изтичане на срока на из-
           дадените за стоката полици. И всичко това вървеше гладко, без всякакви

           прекъсвания или затруднения, докато сконтиращите фирми намираха в

           изобилие пари, за да ги дават (в заем срещу товарителници и докови ва-
           рианти и да сконтират до неограничени суми полиците на индийските тър-

           говски фирми срещу «солидните» фирми от Минсинг Лени.»


           {Тази мошеническа процедура се практикуваше с всички сили, докато

           стоките от Индия и за Индия трябваше да обикалят с кораби около нос

           Добра Надежда. Откакто стоките се отправят през Суецкия канал и при
           това с параходи, този метод на фабрикуване фиктивен капитал изгуби

           такава своя основа като продължителното пътуване на стоките. А откакто
           телеграфът още в същия ден информира английския търговец за състо-

           янието на индийския пазар и индийския търговец за състоянието на анг-

           лийския пазар» този метод стана съвсем невъзможен. Ф.Е.}


           III.  В  цитирания  вече  отчет  на  «Commercial  Distress»,  1847—  1848,  се

           казва следното:


                 «През последната седмица на април 1857 г. Английската банка съ-

                 общи на Ливърпулската кралска банка, че от тази дата намалява на-
                 половина размерът на дисконтовите операции с нея. Това съобще-

                 ние се отрази много зле, защото плащанията в Ливърпул напоследък
                 се извършваха много повече чрез полици, отколкото в брой, и защото



                                                            88
   83   84   85   86   87   88   89   90   91   92   93