Page 119 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

ски агенти; последните я държат в Английската банка. Това дава на

шотландските банки възможност в пределите на тези суми да се раз-

пореждат с металната наличност на Английската банка и тук тя е ви-
наги готова за услуги, когато се налага да се извършват задгранични

платежи.» Тази система бе нарушена от акта от 1845 г. «В резултат
на шотландския акт от 1845 г. в последно време имаше силен отлив

на златна монета от Английската банка за задоволяване търсенето в
Шотландия, което бе само възможно и може би никога не би настъ-

пило в действителност... Оттогава значителна сума неизменно е бло-

кирана в Шотландия и друга значителна сума постоянно пътешества
нататък и обратно между Лондон и Шотландия. Ако настъпи време,

когато шотландски банкер очаква повишено търсене на своите банк-
ноти, то от Лондон се изпраща сандък със злато ; щом това време

мине, същият сандък, обикновено даже неотворен, се препраща об-
ратно в Лондон» („Economist“, 23 октомври 1847 г. [стр. 1214—1215]).

{А какво казва по повод на всичко това бащата на банковия акт, банкерът

Самуел Джонс Лойд, alias (или иначе. ред) лорд Оувърстън? Още през
1848 г. той повтори пред комисията на палатата на лордовете по търгов-

ската криза от 1847 г. (С. D. 1848/57), че

«притеснеността с парите и високият лихвен процент, причинени от

недостига на капитал, не могат да бъдат облекчени чрез усилено пус-
кане на банкноти.» (1514).

макар че простото разрешение с правителствения указ от 25 октомври
1847 г. да се увеличи пускането на банкноти бе достатъчно, за да се пре-

чупи острието на кризата.

Той си остава на своето, че

«високият лихвен процент и подавеното състояние на фабричната

промишленост са неизбежният резултат на намаляването на мате-

риалния капитал, прилаган за промишлени и търговски цели.» (1604).

А между това притесненото положение на фабричната промишленост в

течение на редица месеци се състоеше тъкмо в това, че материалният
стоков капитал в излишък запълваше складовете, не намирайки пласме-

119