Page 117 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 117

ако те търпят несполука два пъти подред, тогава — край за тях; и

                 тъкмо в последно време много често наблюдавахме такива случаи;

                 търговски фирми фалираха, без да оставят нито един шилинг актив.


                 4791.  Ниският  лихвен  процент  (през  последните  10  години) е  във
                 всеки случай неблагоприятен за банкерите, но без да ви представя

                 търговските книги, би ми било много трудно да обясня доколко се-

                 гашната печалба (неговата собствена) е по-голяма в сравнение с по-
                 преди. Когато лихвеният процент е нисък вследствие прекомерно из-

                 даване на банкноти, ние имаме значителна сума влогове; ако лихве-
                 ният процент е висок, това ни донася пряка печалба. — 4794. Ако

                 пари могат да се получат по умерен лихвен процент, ние имаме го-
                 лямо търсене на такива; ние даваме повече в заем; такъв е резулта-

                 тът {за нас, банкерите} в този случай. Ако лихвеният процент се по-

                 вишава,  ние  получаваме  за  заемите  повече,  отколкото  следва  по
                 справедливост; ние получаваме повече, отколкото би трябвало.»



           Ние вече видяхме, че всички компетентни хора смятат кредита на банк-
           нотите на Английската банка за непоколебим. Въпреки това, за осигуря-

           ване на тяхната обменяемост банковият акт абсолютно блокира 9 до 10
           милиона в злато. Светостта и неприкосновеността на това съкровище се

           осъществява съвсем иначе, отколкото при събирачите на съкровища от

           предишно време. У. Браун (Ливърпул) дава показание пред комисията на
           палатата на лордовете по търговската криза от 1847 г. (С, Д. 1847/57).


                 «2311. Що се отнася до ползата, която тези пари {металическият за-

                 пас на емисионното отделение} принасят тогава, то със същия успех

                 те биха могли да бъдат хвърлени в морето; защото дори и най-ни-
                 щожна част от тях не можеше да се пуска в работа, без да се нару-

                 шава парламентарният акт.»


           Предприемачът от строителната промишленост Е. Кепе, вече цитиран от

           нас по-горе, същият, от чиито показания е заимствано описанието на съв-
           ременната лондонска строителна система („Капиталът“, том II, гл. XII), ре-

           зюмира по следния начин своето мнение за банковия акт от 1844 г. (В. А.
           1857).



                 «5508. Следователно вие, общо взето, сте на мнение, че съвремен-


                                                           117
   112   113   114   115   116   117   118   119   120   121   122