Page 114 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 114

же да купува срещу банкноти сребро само ако валутният курс е благоп-

           риятен за Англия и следователно среброто е излишно; защото:


                 «1003. Единствената цел, за която може да се държи значителна част

                 от металическия запас в сребро, се състои в стремежа да се улеснят
                 задграничните платежи в периоди, когато валутният курс е неблагоп-

                 риятен за Англия. — 1004. Среброто е стока, която, представлявайки

                 пари за целия останал свят, се оказва най-подходяща стока... за тази
                 цел» {за задгранични платежи}. «Единствено Съединените щати в

                 последно време взимаха само злато.»


           Според него в периоди на притесненост Английската банка нямала нужда

           да повишава лихвения процент над старото равнище от 5%, докато неб-
           лагоприятен валутен курс не отвлича златото в чужбина. Ако не бе актът

           от 1844 г., банката би могла без всякакви затруднения да сконтира всички
           първокласни полици (first class bills), които са й били предложени {1018—

           1020}.


                 «Но при акта от 1844 г, и при положението, в което се намираше бан-

                 ката през октомври 1847 г., „нямаше лихвен процент, който банката

                 да поиска от кредитоспособни фирми и който те не биха били готови
                 да платят, за да не прекратяват плащанията си.» [1022].


           А този висок лихвен процент съставляваше именно целта на акта.



                 «1029. Аз смятам за необходимо да се различава строго влиянието
                 на лихвения процент върху задграничното търсене {на благородни

                 метали} и повишението на лихвата с цел да се предотврати натиска
                 върху банката в период на недостиг на кредит вътре в страната. —

                 1023. Преди акта от 1844 г., когато курсовете бяха благоприятни за

                 Англия, а в страната цареше безпокойство и даже положителна па-
                 ника, не бе поставена никаква граница за издаването на банкноти,

                 което единствено можеше да облекчи това състояние на притесне-
                 ност.»



           Така се изказва човекът, който цели 39 години е седял в дирекцията на
           Английската банка. Да чуем сега частния банкер Туелс, който от 1801 г. е

           участвал във фирмата Спунер, Атвуд и К°. Това е единственият от всички


                                                           114
   109   110   111   112   113   114   115   116   117   118   119