Page 115 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

свидетели, разпитани от Комисията на палатата на общините от 1857 г.

по банковото законодателство (В. С. 1857 г.), който дава възможност да

се хвърли поглед върху действителното състояние на страната и който
вижда приближаващата се криза. В останалото той представлява предс-

тавител на бирмингамската школа „little shilling men“, подобно на своите
съдружници, братята Атвуд, които са основатели на тази школа (виж К.

Маркс. „Към критиката на политическата икономия“. Берлин (1859), стр.
5918). Той казва:

«4488. Какво влияние, според вас, е оказал актът от 1844 г. ? — Ако
трябва да отговарям като банкер, ще кажа, че законът оказа най-пре-

възходно въздействие, тъй като на банкерите и на {паричните} капи-
талисти от всякакъв вид той донесе богата жътва. Но той имаше

много лоши резултати за честните трудолюбиви представители на

деловия свят, които се нуждаят от устойчив сконтов процент, за
да могат с увереност да водят своите работи... законът направи па-

ричния заем във висша степен доходно занятие.—4489. Той {банко-
вият акт} позволява на лондонските акционерни банки да плащат на

акционерите 20—22%? — Една от тях плати неотдавна 18%, а друга,

доколкото ми е известно, 20%; те имат всички основания най-реши-
телно да защитават акта. — 4490. Дребните делови хора и уважава-

ните търговци, които не притежават голям капитал... тях той силно
притисна... Единственото средство, с помощта на което аз мога да

узная това, е, че аз виждам поразителна маса техни акцепти, оста-

ващи неплатени. Тези акцепти са винаги малки, приблизително от по
20—100 ф.ст., много от тях не се плащат и вследствие на това се

връщат назад във всички части на страната, което винаги служи като
признак на притеснено положение сред... дребните търговци.»

4494. Той заявява, че понастоящем търговията не донася достатъчна пе-
чалба. Следващите негови забележки са важни, защото той виждаше

кризата в латентно състояние, когато никой друг още не я предчувстваше.

«4494. Цените на Минсинг-Лейн повече или по-малко още се задър-

жат, но вече нищо не се продава, не може да се продаде на никаква
цена; цепите се задържат номинални.»

4495. Той разказва един случай: един французин изпраща на един поср-

115