Page 118 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

ната система {на банковото законодателство} е много ловко приспо-

собление, за да се прехвърлят периодично в кесията на лихварите

печалбите на промишлеността ? — Да, такова е моето мнение. Аз
зная, че в строителното дело влиянието бе такова.»

Както вече бе споменато, чрез банковия акт от 1845 г. шотландските

банки бяха принудени да приемат система, приближаваща се до английс-

ката. Те бяха задължени да имат златно покритие за пускане на банкноти
свръх сумата, установена за всяка банка. Какви последици имаше това,

се вижда от полуприведените показания пред комисията на палатата на
лордовете по търговската криза от 1847 г. (С. D. 1848/57).

Кенеди, управител на една шотландска банка:

«3375. Имаше ли до въвеждането на акта от 1845 г. в Шотландия

нещо, заслужаващо названието златно обръщение? — Нищо по-
добно. — 3376. А оттогава увеличило ли се е количеството злато в

обръщение? — Ни най-малко; публиката не обича златото (the people
dislike gold).»

3450. Приблизително 900-те хиляди ф.ст. в злато, които шотландските
банки трябва да държат в запас от 1845 г., според него, принасят само

вреда, тъй като

«недоходно поглъщат съответна част от капитала на Шотландия.»

По-нататък показания на Андерсън, управител на Union Вапк of Scotland:

«3558. Единственият случай на силно търсене на злато, предявено
на Английската банка от страна на шотландските банки, под влияни-

ето на чуждестранния валутен курс ли беше? — Съвсем вярно; и
това търсене не се намали от обстоятелството, че държим злато в

Единбург. — 3590. Докато имаме същата сума ценни книжа в Анг-

лийската банка {или в частните банки в Англия}, остава ни съ-
щата както и по-рано, възможност да предизвикаме отлив на злато

от Английската банка.»

В заключение още една статия (на Уилсън) от „Economist“:

«Шотландските банки държат свободна наличност у своите лондон-
……………………………………...118