Page 126 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 126

разрази  последната.  През  1839  г.  при  силно притеснение  в  работите

           имаше значителен отлив на метал за плащане на зърнени храни и т.н. —

           обаче без криза и парична паника.


           Седмо. Щом всеобщите кризи завършат, златото и среброто — като се
           остави настрана приливът на нов благороден метал от страните, които го

           произвеждат — се разпределят в онези съотношения, в които те са съ-

           ществували като отделно съкровище на различните страни в състояние
           на тяхно равновесие. При равни други условия относителната величина

           на съкровището на всяка страна се определя от нейната роля на светов-
           ния пазар. От страната, която е имала по-голяма от нормалната част от

           благородните метали, те се отливат в други страни; тези движения на
           прилив  и  отлив  само възстановяват  първоначалното  разпределение

           между съкровищата на различните нации. Обаче това преразпределение

           се определя от влиянието на различни обстоятелства, които ще бъдат
           споменати при  разглеждането  на  валутните  курсове.  Щом  нормалното

           разпределение  е  възстановено  отново,  от  тоя  момент  настъпва  отна-
           чало нарастване,  след  това  нов  отлив.  {Това  последното  положение,

           от само себе си се разбира, се отнася само до Англия като център на све-

           товния паричен пазар. — Ф.Е.}


           Осмо. Отливите на метал са в повечето случаи симптоми на промяна в

           положението на външната търговия, а тази промяна е на свой ред пред-
           вестник, че общото положение на работите отново назрява за криза15).


           Девето. Платежният баланс може да бъде благоприятен за Азия и неб-

           лагоприятен за Европа и Америка16).


                                                    ___________



           Внос на благороден метал има предимно в два периода. От една страна,
           в първата фаза на нисък лихвен процент, която следва след кризата и е

           израз на съкращение на производството; и след това във втората фаза,
           когато лихвеният процент се повишава, но още не достига своята средна

           височина. Това е фазата, когато обратният приток на капитали се извър-

           шва лесно, търговският кредит е обилен и затова търсенето на заемен
           капитал нараства по-бавно, отколкото се разширява производството. И в

           двете фази при сравнително обилие на заемен капитал излишъчният


                                                           126
   121   122   123   124   125   126   127   128   129   130   131