Page 129 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 129

Ние се абстрахираме освен това от функцията на металическата налич-

           ност като гаранция за обменяемостта на банкнотите и като ос на цялата

           кредитна система. Централната банка е ос на кредитната система. А ме-
           талическият запас на свой ред е ос на банката18). Превръщането на кре-

           дитната система в монетарна система е неизбежно, както това вече бе
           посочено в „Капиталът“, том I, гл. III при изследването на парите като пла-

           тежно средство. И Тук, и Лойд-Овърстън еднакво признават необходи-
           мостта от най-големи жертви на реално богатство, за да може в крити-

           ческия момент да се удържи металическата база. Спорът се върти само

           около някакъв си плюс или минус, около повече или по-малко рационал-
           ния начин  на  действие по  отношение  на  тази  неизбежност19).  Извес-

           тно, в сравнение с цялото производство, незначително количество ме-
           тал се  признава  за  крайъгълен  камък  на  цялата  система.  Да  не  гово-

           рим за ужасяващата проява през време на кризи на този негов харак-
           тер на  „ос“,  оттук  произтича  много  мил  теоретически  дуализъм.  До-

           като просветената политическа икономия {ех professo} (специално. ред.)

           разсъждава „за капитал“, тя с най-голямо презрение гледа на златото и
           среброто като на фактически най-безразлична и безполезна форма на ка-

           питала. Но щом тя започне да говори за банковото дело, всичко това съв-
           сем се изменя и златото и среброто стават капитал par exellence, за удър-

           жането на който трябва да се жертват всички други видове капитал и

           труд. Но с какво се отличават златото и среброто от другите форми на
           богатството? Не с величината на стойността, тъй като последната се оп-

           ределя  от  количеството на овеществения в тях  труд. Те  се отличават
           само като самостоятелно въплъщение, като израз на обществения харак-

           тер на богатството. {Богатството на обществото съществува само като

           богатство на отделни лица, които са негови частни собственици. То се
           проявява като обществено богатство само с това, че тези отделни лица

           за задоволяване на своите лични потребности обменят помежду си ка-
           чествено различни потребителни стойности. В капиталистическото про-

           изводство те могат да правят това посредством парите. По този начин
           само посредством  парите  богатството  на  отделно  лице  се  осъщест-

           вява като обществено богатство; в парите, в тази вещ, е въплътена об-

           ществената природа на това богатство. — Ф.Е.} Следователно това не-
           гово обществено битие се проявява като нещо отвъдно, като вещ, пред-

           мет, стока, съществуваща редом с действителните елементи на общест-


                                                           129
   124   125   126   127   128   129   130   131   132   133   134