Page 129 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 129
Ние се абстрахираме освен това от функцията на металическата налич-
ност като гаранция за обменяемостта на банкнотите и като ос на цялата
кредитна система. Централната банка е ос на кредитната система. А ме-
талическият запас на свой ред е ос на банката18). Превръщането на кре-
дитната система в монетарна система е неизбежно, както това вече бе
посочено в „Капиталът“, том I, гл. III при изследването на парите като пла-
тежно средство. И Тук, и Лойд-Овърстън еднакво признават необходи-
мостта от най-големи жертви на реално богатство, за да може в крити-
ческия момент да се удържи металическата база. Спорът се върти само
около някакъв си плюс или минус, около повече или по-малко рационал-
ния начин на действие по отношение на тази неизбежност19). Извес-
тно, в сравнение с цялото производство, незначително количество ме-
тал се признава за крайъгълен камък на цялата система. Да не гово-
рим за ужасяващата проява през време на кризи на този негов харак-
тер на „ос“, оттук произтича много мил теоретически дуализъм. До-
като просветената политическа икономия {ех professo} (специално. ред.)
разсъждава „за капитал“, тя с най-голямо презрение гледа на златото и
среброто като на фактически най-безразлична и безполезна форма на ка-
питала. Но щом тя започне да говори за банковото дело, всичко това съв-
сем се изменя и златото и среброто стават капитал par exellence, за удър-
жането на който трябва да се жертват всички други видове капитал и
труд. Но с какво се отличават златото и среброто от другите форми на
богатството? Не с величината на стойността, тъй като последната се оп-
ределя от количеството на овеществения в тях труд. Те се отличават
само като самостоятелно въплъщение, като израз на обществения харак-
тер на богатството. {Богатството на обществото съществува само като
богатство на отделни лица, които са негови частни собственици. То се
проявява като обществено богатство само с това, че тези отделни лица
за задоволяване на своите лични потребности обменят помежду си ка-
чествено различни потребителни стойности. В капиталистическото про-
изводство те могат да правят това посредством парите. По този начин
само посредством парите богатството на отделно лице се осъщест-
вява като обществено богатство; в парите, в тази вещ, е въплътена об-
ществената природа на това богатство. — Ф.Е.} Следователно това не-
гово обществено битие се проявява като нещо отвъдно, като вещ, пред-
мет, стока, съществуваща редом с действителните елементи на общест-
129