Page 152 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 152

чно дали монетни или книжни. В този случай изменението на курса е

           чисто номинално. Ако 1 фунт стерлинг представлява в даден момент по-

           ловината от онези пари, които той е представлявал по-рано, то, от само
           себе си се разбира, ще го приемат по 1272 франка вместо по 25.


           3) Ако се касае за валутен курс между две страни, от които едната упот-

           ребява като „пари“ сребро, другата злато, то валутният курс зависи от ко-

           лебанията на относителната стойност на двата метала, тъй като тези ко-
           лебания очевидно изменят паритета между двата метала. Като пример

           за последното могат да служат курсовете от 1850 г.; те бяха неблагопри-
           ятни за Англия, въпреки че нейният износ нарасна извънредно много; все

           пак не се наблюдаваше отлив на злато. Това бе резултат от внезапното
           повишение на стойността на среброто в сравнение със стойността на зла-

           тото (Вж. „Economist“, 30 ноември 1857 г. [стр. 1319—1320]).


           Паритетът на валутния курс за 1 ф. стерлинг е: по отношение на Париж

           25 фр. и 20 сант.; по отношение на Хамбург 13 маркибанко 10½ шил.; по

           отношение на Амстердам 11 флоринта и 97 цента. Колкото повече валут-
           ният курс по отношение на Париж надхвърля 25,20, толкова повече той

           става все по-благоприятен за английския длъжник на Франция или за ку-
           пувача на френски стоки. И единият, и другият се нуждаят сега от по-

           малко  фунта  стерлинги,  за  да постигнат  своята  цел.  —  В  отдалечени

           страни, където благороден метал не е лесно да се получи, когато поли-
           ците са редки и не са достатъчни за извършване платежите на Англия,

           естествена последица е повишаването на цените на онези продукти, ко-
           ито обикновено се изнасят за Англия, тъй като за тези продукти възниква

           повишено  търсене  за  изпращането  им  вместо  полици  в  Англия;
           това често става в Индия.



           Неблагоприятен валутен курс и дори отлив на злато може да има, когато
           в Англия господства голям излишък от пари, нисък лихвен процент и ви-

           соки курсове на ценните книжа.


           През 1848 г. Англия получи голямо количество сребро от Индия, тъй като

           добрите  полици  бяха  редки,  а  посредствените се  вземаха  неохотно
           вследствие на кризата от 1847 г. и на силния упадък на кредита в опера-

           циите с Индия. Всичкото това сребро веднага след пристигането си на-
           мери път към континента, където революцията повсеместно предизвика



                                                           152
   147   148   149   150   151   152   153   154   155   156   157