Page 154 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

…

Ние видяхме как парите неизбежно довеждат до образуване на съкро-
вища. Обаче професионалният събирач на съкровища придобива значе-

ние едва когато се превърне в лихвар.

Търговецът взема пари на заем, за да получи чрез тях печалба, да ги при-

лага като капитал, т.е. да ги изразходва. Следователно и в предишните
форми паричният кредитор му противостои точно тъй, както на съвремен-

ния капиталист. Още католическите университети чувстваха специфич-
ния характер на това отношение.

«Университетите в Алкала, Саламанка, Инголщадт, Фрайбург
в Брайсгау, Майнц, Кьолн и Трир един след друг признаха закон-

ността на лихвите по търговските заеми. Тези санкции от страна на
първите пет университета бяха вписани в архивите на консулството

на град Лион и напечатани в приложение към „Traite de l'usure et
interests“ Lyon. Bruyset-Ponthus» (M. Augier. „Le Credit public etc.“,

Paris 1842, p. 206).

Във всички форми, в които робското стопанство (не патриархалното, а
както то се формира в по-късната гръцка и римска епоха), съществува

като средство за обогатяване, където следователно парите служат като
средство за присвояване на чужд труд посредством купуване на роби,

земя и т.н., парите, именно защото могат да бъдат изразходвани по такъв
начин, придобиват способност да се прилагат като капитал, започват да

носят лихви.

Но характерните форми, в които лихварският капитал съществува във

времената, предшествали капиталистическия начин на производство, са
двояки. Аз казвам характерни форми. Същите форми се повтарят след

това и върху базата на капиталистическото производство, но само като

подчинени форми. Тук те вече не са формите, определящи характера на
лихвоносния капитал. Тези две форми са следните: първо, лихварството

посредством даване парични заеми на разточителни аристократи, пре-
димно на поземлени собственици; второ, лихварството посредством да-

ване парични заеми на дребни, владеещи условията на своя труд произ-
водители, към които спада и занаятчията, но особено селянинът, тъй като

при докапиталистическите отношения, доколкото те изобщо допускат съ-

ществуване на дребни самостоятелни отделни производители, огромно-
………………………………………...154