Page 155 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

то мнозинство на последните трябва да съставлява класата на селяните.

И едното, и другото — както разорението на богатите поземлени собст-
веници от лихварството, така и изсмукването на соковете на дребните

производители — довежда до образуване и концентрация на едри па-
рични капитали. Колко далеч отива това разложение на стария начин на

производство, както това стана в съвременна Европа, и дали на негово

място се установява капиталистическият начин на производство, зависи
изцяло от историческото стъпало на развитие и от дадените обстоятелс-

тва.

Лихварският капитал като характерна форма на лихвоносния капитал съ-

ответства на преобладаването на дребното производство на селяните,
които живеят от своя труд, и на дребните занаятчийски майстори. Там,

където — както при развития капиталистически начин на производство —
условията на труда и продуктът на труда противостоят на работника като

капитал, работникът като производител няма нужда да взема пари в заем.

А ако той взема пари в заем, то е за свои лични нужди, както например от
заложната къща. Но там, където работникът е собственик — действите-

лен или номинален — на условията на своя труд и на своя продукт, той
като производител се намира в отношение към капитала на паричния кре-

дитор, който капитал му противостои като лихварски капитал. Нюмън из-

разява работата в пошла форма, твърдейки, че банкерът бил уважаван,
докато лихварят е ненавиждан и презиран, понеже първият дава пари в

заем на богатите, вторият — на бедните (F. W. Newman. „Lectures on
Political Economy“, London 1851, p. 44). Той не забелязва, че между бан-

кера и лихваря лежи различието на двата обществени начина на произ-
водство и съответните им форми на обществения строй, така че въпро-

сът не се изчерпва с противоположността между беден и богат. В дейст-

вителност лихварството, изсмукващо дребния производител, върви обик-
новено ръка за ръка с лихварството, изсмукващо богатия едър земевла-

делец. Когато лихварството на римските патриции окончателно бе разо-
рило римските плебеи, дребните селяни, настъпи край на тази форма на

експлоатация и мястото на дребноселското стопанство бе заето от чисто
робовладелското стопанство.

Под формата на лихва целият излишък свръх необходимите средства за

155