Page 156 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

съществуване на производителя (свръх сумата, съставляваща впослед-

ствие работната заплата) може да бъде тук погълнат от лихваря (което

по-късно изпъква като печалба и поземлена рента и затова във висша
степен нелепо е да се сравнява равнището на таза лихва, която отнема

цялата принадена стойност, с изключение на онова, което се пада на дър-
жавата, с равнището на съвременния лихвен процент, когато лихвата —

поне нормалната — образува само част от тази принадена стойност. При
това се забравя, че наемният работник произвежда и отдава на капита-

листа, за който той работи, печалба, лихва и поземлена рента, с една

дума, цялата принадена стойност. Кери прави това безсмислено сравне-
ние, за да покаже колко изгодно е за работника развитието на капитала и

придружаващото го спадане на лихвения процент. По-нататък, ако лих-
варят, не задоволявайки се с изстискването на принадена стойност от

своята жертва, малко по малко придобива титул на собственост върху
самите условия на неговия труд — върху земята, къщата и т.н. — и пос-

тоянно е зает с това, да го експроприира по този начин, то не следва да

се забравя, че пълното експроприиране на условията на труда на работ-
ника не е резултат, към който се стреми капиталистическият начин на

производство, а е готова предпоставка, от която той изхожда. Наемният
роб, както и същинският роб, поради своето положение не може — поне

в качеството си на производител — да стане роб, защото е длъжник; той
може да стане такъв, може би само в качеството си на потребител. Лих-

варският капитал във формата, в която той действително си присво-

ява целия принаден труд на непосредствените производители, без да из-
меня самия начин на производство; в която съществена предпоставка е

собствеността, съответно владението на производителите върху услови-

ята на своя труд и съответното на това дребно раздробено производство;
в която капиталът следователно не си подчинява труда непосредствено

и затова не му противостои като промишлен капитал, този лихварски ка-
питал докарва тоя начин на производство в бедствено състояние, пара-

лизира производителните сили, вместо да ги развива, и същевременно
увековечава това злополучно състояние, при което обществената произ-

водителност на труда не се развива, както в капиталистическото произ-

водство, за сметка на самия труд.

И така, от една страна, лихварството подрива и разрушава античното и
феодалното богатство и античната и феодалната собственост. От друга

156