Page 157 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

страна, то подрива и разорява дребноселското и дребнобуржоазното

производство, кратко казано, всички форми, при които производителят

още се явява като собственик на своите средства за производство. При
развит капиталистически начин на производство работникът не е собст-

веник на условията на производството — на нивата, която той обработва,
на суровия материал, който той преработва, и т.н. Но на това отчужда-

ване на условията на производството от производителя отговаря в даде-
ния случай действителен преврат в самия начин на производство. Разе-

динените работници се обединяват в голяма работилница за изпълнение

на отделни, тясно свързани помежду си функции; работният инструмент
се превръща в машина. Самият начин на производство не допуска вече

това свързано с дребната собственост раздробяване на оръдията за про-
изводство, както и изолираността на самите работници. В капиталисти-

ческото производство лихварството вече не може да отделя условията
на производството от производителя, тъй като те вече са разединени.

Лихварството централизира паричното имущество там, където средст-
вата за производство са раздробени. Лихварството не изменя начина на

производство, но се впива в него като паразит и го привежда в жалко със-
тояние. То изсмуква соковете му, изтощава го и заставя възпроизводст-

вото да се извършва при все по-жалки условия. Оттук народната нена-

вист към лихварството, особено силна в античния свят, където собстве-
ността на производителя върху условията на неговото производство бе

същевременно база на политическите отношения, на самостоятелността

на гражданите.

Докато господства робството или докато принаденият продукт се изяжда
от феодала и неговата свита и във властта на лихваря попада робовла-

делецът или феодалът, начинът на производство си остава все същият;

той само започва по-тежко да души работника. Обремененият с дългове
робовладелец или феодален сеньор изсмуква повече, тъй като и от са-

мия него изсмукват повече. Или пък той в края на краищата отстъпва сво-
ето място на лихваря, който самият става земевладелец или робовладе-

лец, както конниците в древния Рим. На мястото на стария експлоататор,
чиято експлоатация е била повече или по-малко патриархална, тъй като

е била предимно инструмент за политическа власт, се явява жесток, жа-

ден за пари парвеню. Но самият начин на производство не се изменя.

157