Page 147 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

с всички закони на „Economist“ — не се разширява със спадането на сто-

ковите цени, то и търсенето на даван в заем паричен капитал би трябвало

да се намали, макар печалбата да нараства; обаче тази нарастваща пе-
чалба би създала търсене на заемен капитал. Впрочем ниското равнище

на стоковите цени може да произтича от три причини. Първо, от недоста-
тъчно търсене. Тогава лихвеният процент е нисък, защото производст-

вото е отслабнало, а не защото стоките са евтини, тъй като тази евтиния
само отразява посоченото отслабване. Или защото предлагането е

твърде голямо в сравнение с търсенето. Това може да се случи вследст-

вие на препълване на пазарите и т.н., което води до криза, и по време на
самата криза може да съвпада с висок лихвен процент, или пък може да

се случи, защото е спаднала стойността на стоките, следователно съ-
щото търсене може да бъде задоволено по по-ниски цени. Защо в пос-

ледния случай да спада лихвеният процент? Защото расте печалбата?
Ако е, защото е нужен по-малко паричен капитал, за да се получи същият

производителен или стоков капитал, това би доказвало само, че печал-

бата и лихвата са обратно пропорционални. Във всеки случай общото по-
ложение на „Economist“ е погрешно. Ниските парични цени на стоките и

ниският лихвен процент не непременно съвпадат. В противен случай в
най-бедните страни, където паричните цени на продуктите са най-ниски

и лихвеният процент би трябвало да бъде най-нисък, а в най-богатите
страни, където паричните цени на земеделските продукти са най-високи и

лихвеният процент би трябвало да стои най-високо. Въобще

и „Economist“ се съгласява, че ако спада стойността на парите, това не
оказва никакво влияние върху лихвения процент. 100 ф.ст. ще донесат,

както преди, 105 ф.ст.; ако 100 ф.ст. струват сега по-малко, то по-малко

струват и 5 ф.ст. лихва. Отношението не се изменя вследствие повиша-
ване на стойността или обезценяване на първоначалната сума. Опреде-

лено количество стоки, разглеждано като стойност, е равно на известна
парична сума. Ако неговата стойност се повишава, тогава то е равно на

по-голяма парична сума; обратното става при понижение на стойността.
Ако стойността = на 2000, то 5% — на 100; ако тя = на 1000, то 5% = на

50. Но това ни най-малко не изменя нормата на лихвата. Правилно е само

едно — че са нужни по-големи парични заеми, когато са необходими 2000
ф.ст. вместо 1000 ф.ст., за да може да бъде продадено същото количес-

тво стоки. Но това показва в дадения случай само обратна пропорционал-

147