Page 179 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

и на поличните посредници, а чрез тях и на търговията. (Ф.Е.)----------------

yyy6

6) Държавните ценни книжа не са нищо друго освен въображаем капи-
тал, който представлява част от ежегодния доход, предназначен за изп-

лащане на дългове. Еднакво голям капитал е бил прахосан; той е опре-
делил сумата на заема, но държавните ценни книжа представляват не

него, тъй като този капитал вече съвсем не съществува. Междувременно
от промишления труд трябва да бъдат създадени нови богатства; всяка

година част от тези богатства предварително се предназначава за онези,

които са дали в заем прахосаните богатства; тази част с помощта на да-
нъка се отнема от производителите на богатството, за да бъде дадена на

кредиторите на държавата, като при това съобразно с обикновеното за
дадена страна отношение между капитала и лихвата се предполага въ-

ображаем капитал, равен по големина на онзи, който би могъл да по-
ражда ежегодната рента, припадаща се на кредиторите [Sismondi.

„Nouveaux principes“. [Seconde Edition, Paris, 1827] II, p. 229—230).----------

yyy7
7) Част от натрупания паричен капитал, който служи за заеми, в действи-

телност е само израз на промишлен капитал. Така например, когато Анг-
лия през 1857 г. вложи в американските железници и други предприятия

80 милиона ф.ст., това се извърши почти изключително посредством из-

нос на английски стоки, които американците съвсем не стана нужда да
заплашат, Английските износители теглеха в замяна на тия стоки полици

срещу Америка, които се купуваха от английските участници в подписката
за акции и се изпращаха обратно в Америка като плащане за стой-

ността на акциите.-----------------------------------------------------------------------------

yyy8
8) Както вече споменах на друго място [вж. настоящото издание, т. 23,

стр. 37-38], от времето на последната голяма всеобща криза тук е настъ-
пил известен обрат. Острата форма на периодичния процес с нейния до-

сега десетгодишен цикъл е отстъпила, както изглежда, място на по-хро-
ническа, по-дълготрайна, засягаща различните промишлени страни в

различно време смяна на сравнително кратко, вяло подобрение на рабо-

тите и сравнително дълга, неразрешаваща се депресия. Възможно е
обаче да имаме пред себе си само увеличение на продължителността на

цикъла. През детството на световната търговия, 1815—1847 г., интервал-

179