Page 34 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

Впрочем по повод на прекомерното изобилие на промишлен капитал, ко-

ето се наблюдава по време на кризи, следва да се отбележи: стоковият

капитал всъщност е същевременно и паричен капитал, т. е. определена
стойностна сума, изразена в цената на стоката. Като потребителна стой-

ност той е определено количество определени предмети за потребление
и последните в момент на криза се оказват в излишък. Но като паричен

капитал в себе си, като потенциален паричен капитал, той е подложен на
постоянни разширения и съкращения. В навечерието и по време на кри-

зата стоковият капитал в качеството си на потенциален паричен капитал

се съкращава. За своите притежатели и техните кредитори (както и като
гаранция на полиците и заемите) той представлява по-малко паричен ка-

питал, отколкото през периода, когато е бил купен и когато са се извърш-
вали основаните върху него сконтови и заложни операции. Ако именно

такъв е смисълът на твърдението, че паричният капитал на дадена
страна в период на депресия се намалява, то това е тъждествено с конс-

татирането, че цените на стоките са спаднали. Впрочем такова рязко спа-

дане на цените само уравновесява тяхното предишно надуто покачване.

Приходите на непроизводствените класи и на всички онези, които живеят
от фиксирани доходи, остават в по-голямата си част неизменни през пе-

риода на надуването на цените, което върви ръка за ръка със свръхпро-

изводството и с прекомерната спекула. Ето защо тяхната потребителна
способност относително намалява, а заедно с това намалява и способ-

ността им да възстановяват онази част от общата сума на възпроизвод-

ството, която нормално би трябвало да влезе в тяхното потребление.
Дори ако номинално тяхното търсене остане неизменно, в действител-

ност то намалява.

Относно вноса и износа е необходимо да се отбележи, че една след друга

всички страни се въвличат в кризата, и тогава се оказва, че всички те, с
малки изключения, са изнесли и са внесли премного и следователно пла-

тежният баланс е неблагоприятен за всички, така че в действителност ра-
ботата не е до платежния баланс. Например Англия страда от отлив на

златото. Тя е внесла премного. Но същевременно всички други страни са
препълнени с английски стоки. Следователно те също са внесли прем-

ного или в тях са внесли премного. (Разбира се, има разлика между стра-

ната, която изнася на кредит, и страните, които малко или никак не изна-

34