Page 29 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

позирали просто като платежни вноски, — са функционирали подобно на

всички други депозирани в банката пари и, както бе показано по-горе,

дори са увеличавали за известно време количеството на давания в заем
паричен капитал; а доколкото парите действително са се влагали

в строеж, те са циркулирали в страната като покупателно и пла-
тежно средство. Паричният капитал би могъл да бъде засегнат от прев-

ръщането на оборотния капитал в основен само доколкото основният ка-
питал не е износен артикул, така че поради невъзможността на износа

отпада и свободният капитал, който се образува от полученото за изне-

сени артикули, следователно отпадат и постъпленията в налични пари
или в кюлчета. Но в разглеждания период и английски износни артикули

в големи количества са лежали непродаваеми в складовете на задгра-
ничните пазари. При търговците и фабрикантите от Манчестър и други

места, трайно вложили част от нормалния капитал на своите предприя-
тия в железопътни акции и поради това попаднали при по-нататъшното

водене на своите работи в зависимост от заемния капитал, действително

техният floating capital беше фиксиран и те трябваше да понесат после-
диците от това. Но би било същото, ако те биха вложили капитал, при-

надлежащ на техните предприятия, но изтеглен из тях, не в железници, а
например в мини, чиито продукти — желязо, въглища, мед и т.н. —

сами представляват floating capital. — Действителното намаление на сво-
бодния паричен капитал поради лоша реколта, внос на зърнени храни

и износ на злато естествено бе събитие, което нямаше нищо общо с же-

лезопътните спекулации.

«Почти всички търговски фирми бяха започнали повече или по-малко

да изтощават своите предприятия, за да влагат парите си в железни-
ците.» [Пак там, стр. 42]. — «Толкова обширните заеми, дадени на

железниците от търговските фирми, подбудиха последните да се
опират твърде много на банките чрез сконтиране на полици за по-

нататъшно водене на своите търговски работи.» — (Същият Хо-

джсън, пак там, стр. 67.) «В Манчестър в резултат на железопътните
спекулации мнозина претърпяха грамадни загуби.» (Р. Гарднър, не-

еднократно цитиран в „Капиталът“, кн. I, гл. XIII, 3, с3 и други места;
показание № 4884, пак там).

Главна причина за кризата от 1847 г. бе колосалното препълняне на паза-

29