Page 29 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 29

позирали просто като платежни вноски, — са функционирали подобно на

           всички други депозирани в банката пари и, както бе показано по-горе,

           дори са увеличавали за известно време количеството на давания в заем
           паричен  капитал;  а  доколкото  парите  действително  са  се  влагали

           в строеж,  те  са  циркулирали  в  страната  като  покупателно  и  пла-
           тежно средство. Паричният капитал би могъл да бъде засегнат от прев-

           ръщането на оборотния капитал в основен само доколкото основният ка-
           питал не е износен артикул, така че поради невъзможността на износа

           отпада и свободният капитал, който се образува от полученото за изне-

           сени артикули, следователно отпадат и постъпленията в налични пари
           или в кюлчета. Но в разглеждания период и английски износни артикули

           в големи количества са лежали непродаваеми в складовете на задгра-
           ничните пазари. При търговците и фабрикантите от Манчестър и други

           места, трайно вложили част от нормалния капитал на своите предприя-
           тия в железопътни акции и поради това попаднали при по-нататъшното

           водене на своите работи в зависимост от заемния капитал, действително

           техният floating capital беше фиксиран и те трябваше да понесат после-
           диците от това. Но би било същото, ако те биха вложили капитал, при-

           надлежащ на техните предприятия, но изтеглен из тях, не в железници, а
           например в  мини,  чиито  продукти  —  желязо,  въглища,  мед  и  т.н.  —

           сами представляват floating capital. — Действителното намаление на сво-
           бодния паричен капитал поради лоша реколта, внос на зърнени храни

           и износ на злато естествено бе събитие, което нямаше нищо общо с же-

           лезопътните спекулации.


                 «Почти всички търговски фирми бяха започнали повече или по-малко

                 да изтощават своите предприятия, за да влагат парите си в железни-
                 ците.» [Пак там, стр. 42]. — «Толкова обширните заеми, дадени на

                 железниците  от  търговските  фирми,  подбудиха  последните  да  се
                 опират твърде много на банките чрез сконтиране на полици за по-

                 нататъшно  водене  на  своите  търговски  работи.»  —  (Същият  Хо-

                 джсън, пак там, стр. 67.) «В Манчестър в резултат на железопътните
                 спекулации мнозина претърпяха грамадни загуби.» (Р. Гарднър, не-

                 еднократно цитиран в „Капиталът“, кн. I, гл. XIII, 3, с3 и други места;
                 показание № 4884, пак там).



           Главна причина за кризата от 1847 г. бе колосалното препълняне на паза-


                                                            29
   24   25   26   27   28   29   30   31   32   33   34