Page 31 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 31

«4876. Аз отначало изнесох някои свои стоки, които бяха продадени

                 със загуба от около 15%; при това аз бях напълно убеден, че моите

                 агенти ще закупят чай по такава цена, при която препродажбата тук
                 ще даде печалба, достатъчно голяма за покриване на тази загуба; но

                 вместо печалба аз търпях понякога загуба 25 и дори 50%. — 4877.
                 Изнасят ли фабрикантите за своя сметка? — Предимно търговците,

                 както се вижда, бързо се убедиха, че от тази работа нищо не излиза,
                 и потече поощряваха фабрикантите към самостоятелно изпращане

                 на продукти, отколкото сами вземаха участие в нея.»


           Напротив, през 1857 г. загубите и фалитите паднаха предимно върху тър-

           говците, тъй като този път фабрикантите им предоставиха да препълват
           чуждите пазари „за собствена сметка“.



                                                  ______________


           Паричният капитал може да се увеличи поради обстоятелството, че с раз-

           ширението на банковото дело (виж по-долу примера на Ипсуич, където в
           течение на няколко години непосредствено преди 1857 г. влоговете на

           фермерите  се  учетвориха)  онова, което  по-рано е  било  съкровище на

           частно лице или монетен запас, винаги се превръща за определен срок в
           заемен капитал. Такова нарастване на паричния капитал толкова малко

           изразява нарастване на производствения капитал, колкото например уве-
           личаването на влоговете в лондонските акционерни банки, след като тези

           банки започнаха да плащат лихви върху влоговете. Докато мащабът на
           производството си остава неизменен, това нарастване предизвиква само

           изобилие  на  заемния  паричен  капитал  в  сравнение  с  производител-

           ния. Оттук ниското равните на лихвата.


           Когато процесът на възпроизводство отново достигне състояние на раз-
           цвет, което предшества прекомерното напрежение, то търговският кре-

           дит достига извънредно силно разширение, което в такъв случай дейст-

           вително има отново „здравата“ основа на лесно постъпващи обратни при-
           тоци на капитал и на разширено производство. При такова състояние на

           работите лихвеният процент е все още нисък, макар и да превишава своя
           минимум. Това е единственият момент, когато наистина може да се каже,

           че ниският лихвен процент и следователно относителното обилие на за-
           емния капитал съвпада с действително разширение на промишления ка-



                                                            31
   26   27   28   29   30   31   32   33   34   35   36