Page 31 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

«4876. Аз отначало изнесох някои свои стоки, които бяха продадени

със загуба от около 15%; при това аз бях напълно убеден, че моите

агенти ще закупят чай по такава цена, при която препродажбата тук
ще даде печалба, достатъчно голяма за покриване на тази загуба; но

вместо печалба аз търпях понякога загуба 25 и дори 50%. — 4877.
Изнасят ли фабрикантите за своя сметка? — Предимно търговците,

както се вижда, бързо се убедиха, че от тази работа нищо не излиза,
и потече поощряваха фабрикантите към самостоятелно изпращане

на продукти, отколкото сами вземаха участие в нея.»

Напротив, през 1857 г. загубите и фалитите паднаха предимно върху тър-

говците, тъй като този път фабрикантите им предоставиха да препълват
чуждите пазари „за собствена сметка“.

______________

Паричният капитал може да се увеличи поради обстоятелството, че с раз-

ширението на банковото дело (виж по-долу примера на Ипсуич, където в
течение на няколко години непосредствено преди 1857 г. влоговете на

фермерите се учетвориха) онова, което по-рано е било съкровище на

частно лице или монетен запас, винаги се превръща за определен срок в
заемен капитал. Такова нарастване на паричния капитал толкова малко

изразява нарастване на производствения капитал, колкото например уве-
личаването на влоговете в лондонските акционерни банки, след като тези

банки започнаха да плащат лихви върху влоговете. Докато мащабът на
производството си остава неизменен, това нарастване предизвиква само

изобилие на заемния паричен капитал в сравнение с производител-

ния. Оттук ниското равните на лихвата.

Когато процесът на възпроизводство отново достигне състояние на раз-
цвет, което предшества прекомерното напрежение, то търговският кре-

дит достига извънредно силно разширение, което в такъв случай дейст-

вително има отново „здравата“ основа на лесно постъпващи обратни при-
тоци на капитал и на разширено производство. При такова състояние на

работите лихвеният процент е все още нисък, макар и да превишава своя
минимум. Това е единственият момент, когато наистина може да се каже,

че ниският лихвен процент и следователно относителното обилие на за-
емния капитал съвпада с действително разширение на промишления ка-

31