Page 5 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

(горе)
ОТДЕЛ ПЕТИ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ)
РАЗПАДАНЕ НА ПЕЧАЛБАТА НА ЛИХВА И ПРЕДПРИЕ-

МАЧЕСКИ ДОХОД. ЛИХВОНОСНИЯТ КАПИТАЛ
(продължение)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
СЪСТАВНИ ЧАСТИ НА БАНКОВИЯ КАПИТАЛ

Трябва сега да разгледаме по-отблизо от какво се състои банковият ка-

питал. По-горе видяхме, че Фулартън и др. превръщат различието между

парите като средство за обръщение и парите като платежно средство
(както и като световни пари, доколкото се взима под внимание отливът

на златото) в различие между обръщението (currency) и капитала.

Своеобразната роля, която играе тук капиталът, довежда до това, че със

същата старателност, с която просветената политическа икономия се
опитваше да внуши, че парите не са капитал, със същата старателност

тази банкерска политическа икономия внушава, че парите са действи-
телно капитал par excellence.

В по-нататъшното изследване ще покажем, че паричният капитал тук се
смесва обаче с moneyed capital (паричен капитал) в смисъл на лихвоно-

сен капитал, докато в първия смисъл паричният капитал означава винаги
само преходна форма на капитала, за разлика от другите форми на капи-

тала: от стоковия капитал и производствения капитал.

Банковият капитал се състои: 1) от налични пари, злато или банкноти; 2)

от ценни книжа. Последните можем отново да разделим на две части:
търговски ценни книжа, текущи полици, чийто срок от време на време из-

тича и в сконтирането на които се състои всъщност дейността на банкера;

и обществени ценни книжа като държавни книжа, съкровищни бонове,
всякакъв вид акции — накратко, лихвоносни книжа, които обаче същест-

вено се различават от полиците. Тук могат да бъдат причислени и ипоте-
ките. Капиталът, съставен от тези веществени съставни части, отново се

разделя на капитал, вложен от самия банкер, и влогове, които съставля-

ват неговия banking capital, или заемен капитал. В банките, които издават
банкноти, тук спадат и банкнотите. Влоговете и банкнотите засега ще ос-

5