Page 9 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 9

тът  създава  асоцииран  капитал.  Ценните  книжа  служат  като  титули

           на собственост, представляващи  този  капитал.  Акциите  на  железопът-

           ните, минните, параходните и др. дружества са представители на дейст-
           вителен капитал, именно на капитала, вложен и функциониращ в тези

           предприятия, или на паричната сума, авансирана от участващите с цел
           да бъде тя изразходвана в тези предприятия като капитал. При това съв-

           сем  не  е  изключена  възможността  акциите да  представляват  чисто  и
           просто мошеничество. Обаче даденият капитал не съществува двойно —

           веднъж като капиталова стойност на титула на собственост на акциите и

           друг път като капитал, действително вложен или подлежащ на влагане в
           споменатите предприятия. Капиталът съществува само в тази последна

           форма и акцията е само титул на собственост, pro rata (пропорционално)
           върху реализуемата от него принадена стойност. А може да продаде ти-

           тула на В. В може да го продаде на С. Такива сделки не променят нищо
           по същество. А или В е превърнал в такъв случай своя титул в капитал,

           а С — своя капитал в прост титул на собственост върху принадената

           стойност, очаквана от акционерния капитал.


           Самостоятелното движение на стойността на тези титули на собственост

           — не само на държавните ценни книжа, но и на акциите — потвърждава
           илюзията, че те образуват действителен капитал наред с онзи капитал

           или с онази претенция, чиито титули те може би са. А именно, те стават
           стоки, цената на които има особено движение и се установява по особен

           начин. Тяхната пазарна стойност получава различно от номиналната им

           стойност определение, несвързано с изменението на стойността на дейс-
           твителния капитал (макар и свързано с изменението на нарастването на

           тази стойност). От една страна, пазарната стойност на акциите се коле-
           бае заедно с висотата и надеждността на доходите, на които те дават

           право. Ако номиналната стойност на акцията, т. е. действително израз-
           ходваната сума, която тя първоначално е представлявала, е 100 ф.ст. и

           ако предприятието  вместо  5%  е  започнало  да  носи  10%,  то  пазар-

           ната стойност  на  акцията  при  равни  други  условия  и  при  лихвен  про-
           цент от 5% се покачва на 200 ф.ст., тъй като, капитализирана по 5%, тя

           представлява сега фиктивен капитал от 200 ф.ст. Онзи, който я купува за
           200 ф.ст., получава 5% доход от това изразходване на капитал. Обрат-

           ното става, ако доходът на предприятието се намалява. Пазарната стой-
           ност на тези ценни книжа е отчасти спекулативна, тъй като тя се определя



                                                            9
   4   5   6   7   8   9   10   11   12   13   14