Page 8 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

стическия начин на мислене достига тук своя апогей; вместо нараства-

нето на стойността на капитала да се обяснява с експлоатацията на ра-

ботната сила, производителността на работната сила се обяснява, нап-
ротив, с това, че самата работна сила е също това мистично нещо, лих-

воносен капитал. През втората половина на XVII век (например у Пети)
това бе любима представа, но и в наши дни тя с всичката сериозност

се използва отчасти от вулгарните икономисти, а отчасти и главно от нем-
ски статистици1). За съжаление има две обстоятелства, които неприятно

опровергават тази безсмислена представа: първо, работникът трябва да

работи, за да получава тази лихва, и, второ, той не може да превърне в
звонкова монета капиталовата стойност на своята работна сила чрез пре-

даването и на другиго. Нещо повече, годишната стойност на неговата ра-
ботна сила е равна на неговата средна годишна работна заплата и със

своя труд той трябва да създаде за купувача на своята работна сила като
компенсация именно тази стойност плюс принадената стойност, резултат

от нейното нарастване. При системата на робството работникът има ка-

питалова стойност, именно покупната цена. И ако го дават под наем, то
наемателят трябва, първо, да заплати лихва за покупната му цена и ос-

вен това да компенсира ежегодното изхабяване на капитала.

Образуването на фиктивен капитал наричат капитализация. Капитали-

зира се всеки редовно повтарящ се доход, като го изчисляват по средния
лихвен процент като доход, който би донасял един капитал, даден на

заем по тази лихва; ако например годишният доход = на 100 ф.ст. и лих-

веният процент = на 5%, то 100 ф.ст. съставляват годишната лихва от
2000 ф.ст. и тези 2000 ф.ст. се смятат сега за капиталова стойност на

правния титул на собственост върху ежегодния доход от 100 ф. ст. За
оня, който е купил този титул на собственост, 100 ф.ст. действително

представляват лихва на капитала, вложен по 5%. По този начин се загуб-
ват и последните следи на зависимост от действителния процес на на-

растване на капитала и представата за капитала като за автоматично са-

монарастваща стойност се утвърждава окончателно.

Дори и там, където документът за дълг — ценната книга — не е предста-
вител на чисто илюзорен капитал, както в случая с държавните дългове,

капиталовата стойност на тази ценна книга е чисто илюзорна. Ние ви-

дяхме по-горе (Виж настоящия том, част I. ред.) по какъв начин креди-

8