Page 7 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

ст от годишните приходи на държавата, т.е. на известна част от годиш-

ните данъци в размер, да речем, 5 ф.ст., или 5 %; 3) може да продаде

тази облигация от 100 ф.ст. на всяко друго лице. Ако лихвеният процент
е 5% и ако платежоспособността на държавата не буди съмнения, то при-

тежателят А може обикновено да продаде облигацията на В за 100 ф.ст.,
тъй като за В е съвсем безразлично дали дава в заем 100 ф.ст. с 5 %

годишна лихва или пък чрез заплащане на 100 ф.ст. си осигурява еже-
годна дан от страна на държавата в размер 5 ф.ст. Но във всички тези

случаи капиталът, издънка (лихва) от който се смятат държавните пла-

тежи, си остава илюзорен, фиктивен капитал. И не само защото сумата,
дадена на държавата в заем, изобщо вече не съществува. Тази сума

изобщо никога не е била предназначавана да се изразходва, да се вложи
като капитал, а при това само прилагането й като капитал би могло да я

превърне в самосъхраняваща се стойност. За първоначалния кредитор
А припадащата му се част от ежегодните данъци представлява лихва от

неговия капитал — също както за лихваря като лихва от капитала

се явява припадащата му се част от имуществото на прахосника, въпреки
че и в двата случая паричната сума, дадена в заем, е била изразходвана

не като капитал. Възможността облигацията на държавата да се продаде
представлява за А възможност да си върне основната сума. Що се отнася

до В, то от негова частна гледна точка капиталът му е вложен като лих-

воносен капитал. А всъщност В само е застанал на мястото на А и е ку-
пил принадлежащото на последния вземане към държавата. Колкото и да

се умножават сделките от този род, капиталът на държавния дълг си ос-
тава чисто фиктивен и от момента, когато облигациите биха станали неп-

родаваеми, би изчезнала привидността на този капитал. При все

това, както ще видим сега, този фиктивен капитал има свое собст-
вено движение.

Сега в противоположност на капитала на държавния дълг, където като

капитал се явява отрицателна величина — както и изобщо лихвоносният

капитал е майка на всички нелепи форми, така че например дълговете в
представата на банкера могат да изглеждат стоки — да разгледаме ра-

ботната сила. Работната заплата се разглежда тук като лихва, а работ-
ната сила — като лихвоносен капитал. Ако например годишната работна

заплата = на 50 ф.ст., а размерът на лихвата е 5%, то годишната работна
сила се смята за равна на капитал от 1000 ф.ст. Нелепостта на капитали-

7