Page 10 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

не само от действителния доход, но и от очаквания, предварително из-

числения такъв. Но ако нарастването на стойността на действителния ка-

питал е постоянно или пък, където не съществува никакъв капитал, както
това е в случая с държавния дълг, ако ежегодният доход е фиксиран от

закона и е изобщо достатъчно осигурен — при това условие цената на
тези ценни книжа ще се покачва и ще спада обратно на лихвения про-

цент. Ако лихвеният процент се покачи от 5 на 10%, то една ценна книга,
която осигурява доход от 5 ф.ст., ще представлява капитал само от 50

ф.ст. А ако лихвеният процент спадне на 2½% — същата тази ценна книга

представлява капитал от 200 ф.ст. Нейната стойност е винаги само капи-
тализиран доход, т.е. доход, изчислен върху илюзорния капитал в съот-

ветствие със съществуващия лихвен процент. По този начин през пери-
оди на стесняване на паричния пазар цената на тези ценни книжа трябва

да спада двойно: първо, защото се увеличава лихвеният процент, и,
второ, защото ги предлагат масово на пазара с цел да ги реализират в

пари. Това спадане на цените става и в случай че доходът, осигуряван от

тези ценни книжа на техния притежател, остава постоянен — както при
държавните фондове, — и в случай че нарастването на действителния

капитал, представляван от ценните книжа, бъде засегнато от нарушава-
нето на процеса на възпроизводство — както това може да се случи с

промишлените предприятия. В последния случай към гореспоменатото
обезценяване се прибавя само още едно ново. След като бурята отмине,

тези ценни книжа се покачват отново на предишното си ниво, доколкото

те не представляват фалирали или мошенически предприятия. Тяхното
обезценяване през време на кризата действа като мощно средство за

централизиране на паричното имущество2).

Доколкото обезценяването или повишаването на стойността на тези

ценни книжа е независимо от движението на стойността на действител-
ния капитал, който те представляват, богатството на нацията след такова

обезценяване или повишаване на стойността си остава същото, каквото

то е било и преди него.

«Към 23 октомври 1847 г. държавните фондови книжа и акциите на
каналите и на железните пътища спаднаха вече по стойност със 114

725 225 ф.ст.» (Морис, управител на Английската банка, показание в

отчета „Commercial Distress“ 1847—1848 [№ 3800]).

10