Page 59 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

шаващото се търсене на работна сила оскъпява тази стока като всяка

друга, повишава нейната цена, но не повишава печалбата, която се осно-

вава главно на относителната евтиния именно на тази стока. Но същев-
ременно — при приетите обстоятелства — то повишава лихвения про-

цент, понеже повишава търсенето на паричен капитал. Ако паричният ка-
питалист, вместо да дава своите пари в заем, би се превърнал в промиш-

леник, то сам по себе си фактът, че той трябва сега да плаща по-скъпо за
труда, не би повишил неговата печалба, а би я снижил pro tanto. Общата

конюнктура може да се сложи така, че печалбата му все пак да нараства,

но съвсем не защото той заплаща труда по-скъпо. Обаче последното об-
стоятелство, до колкото то повишава търсенето на паричен капитал, е

достатъчно, за да се повиши лихвеният процент. Ако по каквито и да
било причини би се увеличила работната заплата при в други отноше-

ния неблагоприятна конюнктура, то нарастването на работната зап-
лата би снижило нормата на печалбата, но би повишило равнището

на лихвения процент в такава степен, в каквато то би увеличило търсе-

нето на паричен капитал.

Онова, което Овърстън нарича „търсене на капитал“, ако оставим наст-
рана труда, се състои само в търсене на стоки. Търсенето на стоки пови-

шава тяхната цена било защото се повдига над средното, било защото

предлагането спада по-ниско от средното. Ако например промишленият
капиталист или търговецът трябва да плати сега 150 ф.ст. за същата

маса стоки, за която той по-рано е плащал 100 ф.ст., тогава той ще

трябва да заеме 150 ф.ст. вместо обикновените 100 ф.ст. и следователно
при 5% ще трябва да плаща 7½ ф.ст. лихва вместо предишните 5 ф.ст.

Масата на плащаната от него лихва ще се увеличи, тъй като ще се уве-
личи масата на заетия капитал.

Опитът на г. Овърстън всецяло се свежда до това, да представи интере-
сите на заемния и промишления капитал като тъждествени, докато него-

вият банков акт е пресметнат именно с оглед да се използва различието
на тези интереси в полза на паричния капитал.

В случай че предлагането на стоки спада по-ниско от средното равнище,
търсенето на стоки може и да не поглъща повече паричен капитал, откол-

кото преди. Налага се да се плаща същата, може би дори и по-малка сума
за общата стойност на стоките, но за същата тази сума се получава сега

…………………………………………59